През летните месеци са характерни фестивалните прояви, но фирмите имаха възможност, след отпадането на здравните мерки, да проведат редица международни събития, които бяха предвидени да се случат преди пандемията, каза Жилкова:
„Най-накрая им дойде времето да се проведат спокойно – след отпадането на рестрикциите чужденците да присъстват. И за тези организатори беше изключително важно то да се състои“.
През есенните и зимните месеци са по-характерни бизнессъбитията, изложенията и конференциите. За да бъде предпочетена една дестинация, е необходима добра транспортна свързаност и добра инфраструктура за провеждането на подобни събития. Основните проблеми за този сегмент от туризма са свързани с липсата на кадри:
„Много хора напуснаха този сектор поради несигурността, която изпитваха. За съжаление, това са кадри, които са били обучавани дълги години точно в тази специфична“.
За успешното привличане на всяко едно международно събитие е необходимо да има ясна стратегия на ниво „държава“ и на ниво „град“, който кандидатства за провеждането на събитието – каза Теодора Жилкова.
„Ние продължаваме да нямаме ясна стратегия какъв тип конференции привличаме, в кои сектори, дори като капацитет, защо ги привличаме, как ги подкрепяме финансово на ниво държава“.
Важно е да бъде изграден Национален регистър на проведените събития у нас, който би подкрепил привличането на повече международни събития, убедена е тя:
„Информацията от него би била визитка както да се използва на местно ниво, така и да се използва при всяка една нова кандидатура, за да може да се покаже какво сме направили, което е референция за добре свършена работа и всяка една нова международна асоциация би имала интерес да си проведе конгреса или конференцията в България“.
Секторът на събитийния туризъм се развива все по-позитивно, защото има и много успешна комуникация между бизнеса и институциите, допълни Теодора Жилкова.
Източник: БНР