Как се чувствате в Сандански, г-н Шенсой? Не сте за първи път треньор на „Вихрен“, нали?
Да, да… Не само в Сандански – много добре се чувствам, че се върнах пак в България. Не съм чужденец тук. Бил съм и в „Пирин“ (Благоевград), и в „Беласица (Петрич), и във „Вихрен“, и в „Локомотив“ (Пловдив), и пък във „Вихрен“. Като си повече от пет години в една държава, можеш да кандидатстваш да станеш неин гражданин. Сандански ми е много мил. Когато бях в „Пирин“, тук, в Сандански, „Вихрен“ падна с 0:2 и за съжаление изпадна в Б група. И тогава президентът Константин Динев дойде в Благоевград и ми каза, че иска да стана старши треньор на “Вихрен“ и отборът за една година да се върне в А група.
Приех веднага офертата, дойдох тук да работя. Имахме много добър отбор и бяхме готови да се върнем в А група. Но г-н Динев, струва ми се, тогава се разсърди на някои политически лица и взе, че купи „Локо“ (Пловдив).
Казах му, че не е добра идея това, но той смяташе за предизвикателство да управлява „Локо“ – отбор с много големи традиции. Но… както и предвиждах, в Пловдив възникнаха проблеми.
Ето че през миналата година възникна още едно предизвикателство. Бях в „Албания“, тренирах „Бюлис“, с когото преди 10 години играхме на финал в Супер лигата. Коко Динев ми се обади и каза, че има планове „Вихрен“ – от аматьорската лига да играе отново в А група. Казах на президента на „Бюлис“, че както с него сме големи приятели, така съм и с Коко. Аз обичам трудните работи, предизвикателствата. Харесах проекта на Коко, приех офертата и… ето ме тук.
Обаче се срещнах с доста сериозни проблеми в отбора, който през миналата година не стана шампион, класира се втори, след „Марек“. Този отбор трябва да се запази, а на някои места – да се подсили. Има напуснали футболисти, трябва да компенсираме отсъствието им.
Момент! Завчера Георги Манолев ми каза, че сте посочили вратата на Удожи… Какво сгреши той?
Не съм го отстранил аз, той се сам се отстрани. Един професионален футболист не може да говори по този начин на треньора си, пък и не му беше за първи път, а за четвърти. Той е добър футболист, но не е добър спортист. Знаете ли, какво е разликата между двете?
Не, обяснете, моля…
Всеки може да стане футболист, но не всеки може да стане спортист. Пеле е по-голям спортист от Марадона, мисля. Диего употребяваше кокаин и беше негативен пример за два милиарда деца и юноши – от 13 до 19 години, които живеят на планетата. Марадона им даваше лош пример. Пеле, обаче излъчваше позитивни педагогически послания към младите хора. Моят опит посочва точно тази разлика между добрия спортист и добрия футболист.
Дори и Стоичков не беше така. Той имаше спортна злоба, но нямаше тази спортна култура да поддържа комуникация на ниво. Бербатов беше перфектен – отличен и футболист, и спортист. Той представяше България по един прекрасен начин. Не само като качество на футбола, но и като човек, който има култура и домашно възпитание.
Връщам се на Удожи. Не може да се говори така на треньора на отбора, в който играеш. Останалите футболисти го игнорираха. Моите професионални принципи не приемат непрекъснатата употреба на думата „Аз“. Колкото по-голямо е егото, толкова по-малко е знанието. И обратно. Винаги! Това е моят опит, натрупан с работата ми като треньор в седем държави.
Атмосферата в съблекалнята води към успех, нищо друго. Ако тази атмосферата и комуникацията в съблекалнята е позитивна, ако се спазва йерархията в отбора и дисциплината, ако футболистите уважават капитана на отбора, то това ще се пренесе и върху тактическата дисциплина на терена.
Случилото се с Удоджи веднага рефлектира върху поведението на играчите. Отиваме и бием в Симитли, а с Удоджи падаме с 1:4 срещу „Миньор“ (Перник).
Но не само той: всеки футболист, ако нарушава дисциплината, няма шанс да живее покрай мен! Само дисциплината в отбора и самодисциплината на играчите води до успех – това сочи моят професионален опит.
През 1996 година започнах като помощник-треньор на Веселинович. Тогава знаех, че има два начина да станеш добър треньор. Първият е да работиш с добри треньори и да учиш методика на работа от тях. Вторият е сам да започнеш с малки отбори или с деца, по пътя на пробите и грешките, емпирично, да вървиш напред. Това е самообучение.
Зя децата. Наблюдавате ли работата на Вашия колега Боздански в Детско-юношеската школа?
Разбира се, с него имаме прекрасна комуникация. Когато дойдох тук, не ги познавах по-младите, но трима-четирима сега тренират при мен – Тренков, Стойчев, Боцев, беше и Буколски.
За Буколски, отварям скоба, той е роден през 2009 година. След само няколко тренировки казах, че той ще стане много голям централен защитник. Има забележителни прекрасни физически качества – бързина, маневреност, то му идва генетично. Има и когнитивни качества. Това е интелигентността, това е способността да се развива някой като футболист, да бъде добър и талантлив ученик. Доказано е, че децата, които имат IQ повече от средното ниво, не успяват в кариерата. Другите, които са средно интелигентни и са дисциплинирани, всеки ден се учат и са отворени към учението, постигат успехи. Ако обаче някой е много интелигентен и самовлюбен, то той най-често пропада. Важи и във футбола. Всеки ден трябва да постигаш онова, което ти липсва. Иначе няма развитие.
Буколски е много интелигентен, до ЦСКА 1948 ни го открадна. Беше ми много криво, говорих с татко му, обаче нямаха търпение. За две години щях да направя така, че да играе в първия отбор на „Вихрен“. Но ЦСКА предлагат сериозни пари и условия. Идват тук от София и ни крадат децата. Това трябва да се спре, но не можем по юридически път да постигнем нищо, защото сме в аматьорската лига и нямаме договори с играчите.
Ако влезем в Б група, не само че ще направим договори с тях, но с Боздански ще направим скаутинг система в Пиринска Македония, за да наблюдаваме внимателно талантите в села и градове. Всички футболисти тогава ще имат договори, поне за 5 години и ако някои иска да ни вземе играч, ние ще поставяме условията за трансфера.
Господин Динев поставил ли Ви е задачата идната година непременно да влезем в Б група? Пернишкият „Миньор“ ли ще ни бъде основният опонент през този сезон в тази посока?
Вече Ви казах, че г-н Динев иска „Вихрен“ да се върне в Б група, а след това – и в А група. Това ни е целта и докато съм старши треньор ще я преследвам неотклонно. Имахме проблеми с отбора, но сега, образно казано, взехме един много остър завой и лека-полека се стабилизираме. Мисля, че тази година ще станем шампиони.
Като поехте отново “Вихрен“, как оценихте моментната физическата и тактическата подготовка на футболистите?
Дойдох малко по-късно и закъсняхме, честно да Ви кажа, с програмата за физическата им подготовка, която е 6 седмици. Но с много динамични тренировки наваксахме, физически сега сме много добре. Доказват го резултатите ни със „Славия“ и „Банско“, когато намерихме сила да вкараме два гола за след 85-тата минута. Това е знак, че физически стоим добре.
Работата по тактическата грамотност на играчите е най-трудна. Физически може да са много добре, ако са тичали цял ден из планината, но изпълнението на тактическите задачи вече изисква интелигентност.
Доволен съм от футболистите и в тази насока, някои от тях ме познават, работили сме и по-рано заедно и знаят, че искам да се играе футбол с динамиката на баскетбола. Добър е този отбор, чиито фенове си купуват семки, когато отиват на стадиона, но забравят да ги чоплят тези семки или пък да хапват шоколад. Това означава, че играта не е скучна, щом не посягат към семките или шоколада. Смятам, че ако на трибуните има един фен повече спрямо миналата година, значи имаме напредък.
В английската Първа лига няма длъжност старши треньор, а мениджър. Каква е разликата?
Арсен Венгер го държаха 15 години в „Арсенал“, без през това време да стане отборът шампион. Защо? Всичко е пари, капитализъм. Ръководството на този клуб следеше дали се купуват повече абонаментни карти от година на година. Второ: расте или намалява бюджетът – дали и продаден млад футболист и е напълнена касата на клуба, дали чрез системата за скаутинг ще открият талантливи играчи, от които пак ще се спечелят пари при продажбата им след 3-4 години. Ако мениджърът е добър и има усет, ще намери млад футболист, чиято цена ще скочи 10 пъти.
А ние, на Балканите, какво правим? Ако не станеш шампион, веднага те махат. Критерият за добър треньор при нас са директните резултати, докато в Англия гледат малко по-мащабно. При тях също така спортният и техническият директор са компетенции на един човек. Това е разликата между старши треньор и мениджър в Англия. Аз тук съм старши треньор, но ще се опитам да направя и другите неща, за да бъда и добър мениджър.
Какво се случи след 1994 година, че сега сме толкава зле във футбола ние, българите?
Ако не бяхте поставили този въпрос, аз сам щях да го поискам. Не сте само българите в криза. Преди 40-50 години унгарците бяха много голяма футболна сила. Помните ли ги – Пушкаш, Бене, Фазекаш, Фаркаш. Световни футболисти! Какво се случи? Гените на нацията са същите, а… Още един пример: Полша. Много силен отбор, с участия и на европейските и световни първенства. И те са в криза, цели 30 години. Ноооо… Лекичко се връщат и унгарците, и поляците. Ами румънците? Няма ги и тях, 20 години. Имаха много добри футболисти, Хаджи например.
Същото и с България. Не сте изключение.