„Може ли един пладнешки разбойник и кокошкар да бъде патрон на града ни?“
В началото на 90-те години имаше силно желание да се възстанови старото име на град Сандански – Свети Врач. Вие бяхте в епицентъра на тези събития. Мотивите за това искане?
Да, в началото на 90-те години у нас имаше наченки на граждански общество, хората имаха ентусиазъм да участват в обществено политическия живот. Мотивът ни да възстановим старото име на града – Свети Врач, бе, че 1000 години негови патрони са били светите братя безсребърници Козма и Дамян – най-великите лечители на християнския свят, канонизирани за светци и от православната, и от католическата църква.
Кога и защо град Свети Врач е станал град Сандански?
С престъпно лека ръка през 1948 г., по решение на Околийския комитет на партията, сме се отказали от такива видни личности и светци. Тогава започват да се измислят легендите за „царот на Пирин“ – Яне Сандански, приписват му дори висше образование, обявяват го за виден национален революционер и прочие…
Изборът през 48-ма е направен по идеологически съображения, заради т.нар. ляво крило на ВМОРО, на практика малка група четници от четата на Яне Сандански, включително международния аферист и шпионин, а също и турски паша – Тодор Паница, който винаги е действал срещу българските интереси.
Така се заличава огромен морален капитал за едни кристално чисти люде, зачеркнати от пантеона на нашия хубав град. На тяхно място се възвеличава един пладнешки разбойник, кокошкар.
Какво имате предвид?
Яне Сандански не е личност от европейска величина, каквито са били светите братя Козма и Дамян. Яне Сандански е бил войвода от Серския революционен окръг, но е причина точно този окръг да не въстане по време на Илинденско-Преображенското въстание, въпреки плана: когато Вардарско се вдигне, той да удари в гръб идващата войска.
Има и друго. Въпреки забраната на ВМОРО да се бърка във вътрешните турски работи, Сандански дефилира по чаршията в Солун в подкрепа на Абдул Хамид, псевдо революционер, провъзгласил се за султан Абдул Хамид II, с думите: “Яз сум веке султано и мене ке слушате…”
Заслугата на Яне Сандански за тази метаморфоза е голяма. Новият султан му се отблагодарява с ираде, султански указ за заслуги за империята, като го прави паша, собственик на баните в Марикостиново, с 50 златни лири годишен доход.
Не е голям морален кредит и аферата с мис Стоун. Сандански отвлича две беззащитни жени и ги влачи по планини и гори, за да иска откуп – в стила ислямистите-фундаменталисти и в стила на Гьобелсовата пропаганда – да направиш от голямото престъпление голям подвиг.
И още един детайл: левентът, който отказва да се ожени за сестра му в Ощава, е застрелян безпощадно.
Сандански нарежда на Йонко Вапцаров, негов пръв джелатин, да убие великия български поет Яворов. Бащата на Никола Вапцаров, пленен от поетичния гений на Яворов, го пуска да избяга.
Какво точно се случи в началото на 90-те?
Тогава имаше комисия по въпросите за преименуването на населени места, оглавявана от президента Желю Желев. Велислава Дърева и проф. Николай Генчев, членове на комисията, се подписаха в полза на възстановяване името на града. Жалко, но Желев и Лучников се възпротивиха и указът за смяна на името не бе подписан. Македония щяла да ни го вземе…
Така десетилетия живеем в лъжа. Хората все още са заблудени, че Яне Сандански е бил национален революционер. За мен това е обидно.
Мнозина обаче продължават да обичат и тачат войводата Сандански…
Разбира се, Яне Сандански има и положителни страни. Дал е пари за изучаване на децата от Мелник, за черкви, принуждава холандските търговци на тютюн да плащат достойно на производителите.
Считате ли, че проблемът с името на града е актуален и може ли да се намери компромисно решение?
Въпросът за възстановяване името на града е винаги актуален. Има разумно, мъдро и практично решение – десетина години градът да се нарича Сандански – Свети Врач, за да с избегнат сътресения. Впоследствие може да остане само Свети Врач. Така ще преживеем морално пречистване и ще се гордеем с името на града ни. Град Петрич например не е сменял име и петричани са повече патриоти на града си от санданчани.
Послеслов
1. Водещата снимка е картина на художника Стоян Кермедчиев
2. Още едно мнение по темата – на доц. д-р Димитър Тюлеков, историк
