Това коментира в предаването (О)позиция специалистът в областта на човешките ресурси Георги Първанов, член на УС на Конфедерацията по заетостта.
Първанов е учуден от експанзията на внос на работници от Индия. По думите му „както и по други теми, в България се работи на парче, без дългосрочна политика“.
Между 250 хил. и 300 хил. е дефицитът на работна ръка на българския пазар, каза HR-експертът. От тях 70 000 е недостигът на сезонни работници. Отделно с тригодишна виза в производствени предприятия от най-различни индустрии се очаква до края на годината да бъдат наети 30-35 000 работници, каквито са заявките на бизнеса. Румъния, например, внася 100 000 на година, но там има квота, която не може да се надвишава.
„Нашите посолства в чужбина не са подготвени за този наплив на чуждестранни работници. Вероятно ще внесем около 35-40 000 души тази година. Миналата година са били доста по-малко, а преди 5-6 години сме внасяли по 5000-6000 души годишно“, казва HR-експертът. И добавя: „Засега най-добри впечатления имаме от хора от Киргизстан, Узбекистан, Казахстан. Те са най-близко до нашия манталитет, култура, език и добре се вписват. Сега има голям интерес от страни като Индия, Непал, Шри Ланка, Пакистан. Единични бройки има от Виетнам и Северна Африка и други страни“.
Заплащането на чуждестранните работници от трети страни е между 500 и 700 евро: „Тези хора идват от страни, в които средните заплати са 200-300 долара бруто. Целта им е да изпращат 100-150-200 евро на семействата си. Те обаче идват, без да имат представа за нивата на цените и стандарта на живот“, коментира Първанов.
Въпреки това според него вносът на чуждестранни работници не застрашава работните места за българите, защото демографската картина у нас е трагична и трудоспособното население е паднало под 3 милиона души, а голяма част от тях нито работят, нито учат, нито търсят работа.
Първанов подчерта, че по закон чуждестранните работници от държави извън ЕС трябва да са с равни заплати и всички допълнителни придобивки, каквито имат българските работници . HR-експертът обаче смята, че преди да се предприеме внос на персонал от страни извън ЕС, ние трябва да сме сигурни, че всички резерви на нашия пазар на труда са изразходвани.
Още във видеото:
– за какви позиции биват наемани чуждестранните работици у нас
– доколко може да се разчита на близо 1 милион българи в трудоспособна възраст, които са трайно безработни, но и не търсят работа
– 35% от над 2 милиона българи в чужбина планират да се върнат, ако заплатите се повишат
– може ли част от раздутата държавна администрация да попълни