Това лято средната сезонна температура е над климатичната норма. Средните температури на дневна база през цялото лято също са над нормата, с изключение на отделни дни. Най-високата измерена температура в оперативните метеорологични станции на НИМХ в населени места е 42.2 градуса (в гр. Сандански на 16 юли), информират от института.
Метеорологични факти и явления
Астрономическото лято започна с настъпването на лятното слънцестоене (в 11:51 ч. на 21 юни 2024 г.) и продължава до настъпването на есенното равноденствие (в 9:43 ч. на 23 септември 2024 г.). Метеорологичното лято е календарният тримесечен период от 1 юни до 31 август.
Сезонните количества валеж в по-голямата част от страната са под или около климатичната норма. Най-големи отрицателни отклонения са наблюдавани в Северна България, Източните Родопи, Горнотракийската низина и крайните югоизточни райони на страната.
След хладния и дъждовен месец май 2024 г., юни беше с валежи под нормата, което доведе до ранно засушаване през юли. Сушата е най-силно изразена в Северозападна България и по Черноморското крайбрежие. Тя продължи и през август, като най-тежко засегнати са западната част на Дунавската равнина и Горнотракийската низина. В Североизточна и Югозападна България на места бяха отчетени наднормени валежи. Най-голямото 24-часово количество валеж за сезона беше 113 мм от дъжд и град в Самоков на 10 юни.
Значими метеорологични събития
В периода 12-14 юни северозападната част на Балканите беше под влияние на студен фронт. Създадоха се условия за мощна конвекция и в много райони има краткотрайни интензивни валежи с гръмотевици, градушки и силни пориви на вятъра. На места количествата валеж за часове доближаваха 80% от месечните норми, а големината на градовите зърна варираше от лешник до яйце. От градушките и вятъра бяха нанесени много материални щети, имаше локални наводнения, в отделни общини беше обявено бедствено положение. Особено големи бяха пораженията от градушката на 13 юни в с. Шереметя, Великотърновско.
През юни температурата на морската вода постепенно повишаваше от 18-20 градуса в началото до 25-26 градуса в края на месеца. В периода 10-11 юни в районите северно от н. Калиакра и южно от н. Галата до Обзор се наблюдаваше явлението upwelling – издигане на дълбоки морски води до брега, водещо до рязко понижение на температурата на морската вода. Явлението се прояви отново в дните от 14 до 16 юни почти по цялото крайбрежие. Upwelling имаше и между 2 и 4 август, отбелязват от НИМХ.
През периода 6-24 юли цялата страна беше обхваната от гореща вълна. Броят на последователните дни с максимална температура на въздуха над 40 градуса в гр. Сандански беше девет (10-18 юли).
В резултат на високите температури и липсата на валежи, както и на човешка небрежност, от 12 юли до края на месеца в страната бушуваха десетки пожари. В отделни общини беше обявено частично бедствено положение, жителите на няколко села – евакуирани. През периода 12-16 юли няколко пожара пламнаха в районите на Хисаря, Карлово и Калояново, където изгоряха над 20 000 дка сухи треви и гори. В с. Отец Паисиево, общ. Калояново, бяха изпепелени 10 къщи. На 14 и 15 юли голям пожар край варненското село Слънчево унищожи около 1500 дка гори и сухи треви. Няколко дни бушуваше огнената стихия в Сакар планина и изпепели над 100 000 дка площи, от които 24 000 дка горски масиви. На 17 юли пожар в с. Воден, общ. Болярово, бяха унищожени 35 къщи и стопански постройки, изгоряха и десетки домашни животни, а по-голямата част от жителите бяха евакуирани. На 26 юли пожарът в планина Славянка, на границата с Гърция, навлезе и на българска територия.
През август рискът от пожари остана висок, цитира ги БТА. Пожари, причинени от мълнии, имаше в горски масиви в планините Пирин, Славянка и Рила. През периода 26-31 август висок циклон с център над Черно море се премести на запад към страната и създаде условия за валежи. Значителни количества валежи бяха измерени през последните два дни от месеца в крайните източни райони, отбелязват от НИМХ.
dir.bg
;void(0);){kind=link}
