Синдикат „Образование“ направи национално изследване относно приоритетните промени в образователната система.
Проучването беше направено от 16 до 24 септември по метода на електронната анкета и отговори „Лице в лице“.
В анкетата са взели участие общо 3362 учители, родители и заинтересовани от цялата страна.
На първия въпрос „Смятате ли, че учебните програми трябва да бъдат опростени?“, 78,5% от респондентите са отговорили, че от учебните програми трябва да се освободи между 30% и 40% обем и информация, за да се отвори място за практически упражнения и формиране на компетентности.
15,4% от участниците са отговорили, че не учебните програми, а липсата на дисциплина, лошата мотивация и липсата на внимание са причините за слабите резултати в национални и международни оценявания.
На втория въпрос „Смятате ли, че трябва да се въведе задължителна матура по математика за завършващите 12 клас?“, респондентите са били по-категорични, като 87,6% са отговорили, че не трябва да се въвежда задължителна матура по математика.
Аргументите са следните:
„Не, защото личностните способности на учениците са различни.“
„Не, защото това ще дискриминира учениците, ориентирани към изкуства и природни науки.“
Само 11,2% от участниците смятат, че задължителната матура по математика ще мотивира учениците по този предмет и трябва да бъде въведена.
На въпроса „Готова ли е образователната система за единен национален стандарт за качество?“, отговорите са отрицателни:
39,6% смятат, че образователната система категорично не е готова, защото образователните институции са твърде различни, а 38,8% са категорични, че нямаме национален консенсус за качество на образованието.
Все пак 11,5% смятат, че може да се приеме национален стандарт за качество, ако се ситуират поне 4 нива на стандарти за качество, съобразени със спецификата на учениците.
98,8% от анкетираните са убедени, че учителската заплата трябва да бъде увеличена с поне 20%, като така да достигне до 125% от СБРЗ за страната. Това ще даде шанс на младите учители и мъжете да изберат учителската професия.
0,8% смятат, че учителската заплата е достатъчно висока и няма нужда от увеличение.
На последния въпрос: „Смятате ли, че неспазването на училищния правилник е основна причина за демотивацията и лошите резултатите на учениците?“, 61,5% са убедени, че това е така. 24,8% смятат, че дисциплината не влияе на учебните резултати.
Анализът на приоритетите от анкетата показват категорично, че учебните програми трябва бързо да бъдат променени и освободени от излишния обем, за промяна към функционална грамотност на българските ученици.
Важен фокус тук е, че каквито и промени да се направят в учебните програми, учебната среда и иновационните начини на преподаване, ако не се регулира дисциплината и спазването на училищния правилник, промяна към по-добри изпитни резултати няма да има.
Неглижирането на дисциплината и правилата в училище ще продължи да генерира не само неграмотност у учениците, но и липса на толерантност и човешки добродетели. Последният национален дебат, дали да прилагаме забраната за телефони в час, е толкова вреден, защото скоро ще постави под въпрос всички мерки и правила, записани в училищния закон, образователните наредби и училищните правилници. Българското общество трябва да приеме, че образованието е основно право и се постига чрез упоритост и трудолюбие, чрез воля за мотивация и успех, чрез градене на ценностна система. Никъде по света образованието не е било и няма да бъде социална услуга или място само и единствено за забавление.
От увеличението на учителската заплата зависи, дали ще имаме работещи учители, а професията на учителя не може да бъде заменена.
