Резюме
Този доклад разглежда някои кардинални проблеми на българското образование. Те включват взаимоотношенията между обучаеми и обучители.
Засегнати са проблеми както в основното, така и във висшето образование, което е люпилнята за учители и така, като скачени съдове, онова, което ерозира във висшето образование, носи своите резултати в основното и началното образование.
Дадени са примери от всичките равнища на образованието – ученици, учители, администрация, Министерство на образованието. Коментирани са както слабостите, така и положителните инициативи през последните години.
Като слабости са изтъкнати централизираното управлевние на учебните програми, което води до унифициране на учебниците. Като една от положителните страни се изтъква въвеждането на задължително чуждоезиково обучение в ранните класове.
Икономиката на една държава е следствие на човешкия фактор. Колкото по-добре образован е той, толкова по-силна е и икономиката. В ситуация на икономически спад единственият изход е качественото, проспериращо и ефективно образование.

„Икономиката, глупако!“ е крилата фраза, зад която стои Джеймс Карвил, стратег на успешната президентска кампания на Бил Клинтън срещу Джордж Буш-старши през 1992 г.
Ако трябва да перифразираме тази реплика, то и към днешна дата към всеки стопански субект приоритетът е винаги да бъде фокусиран върху човешкия фактор. Човешкият фактор се състои от живи, мислещи и чувстващи индивиди, зависими както от набавяне на своята прехрана, така и на прехраната на близките до тях същества. А така също и от перспективата за оцеляване. Ако няма действаща икономика, то значи няма да има и прехрана.
Семейният автомобил идва като бонус след здраво свършена работа. Но на някои подрастващи им го купуват, още преди да са завършили училище.
Личностите започват да усещат и да мислят скоро след появяването си на бял свят. Как усещат, как разсъждават – това си е тяхна работа. Обаче в процеса на мисленето им се намесва образователната система. Те трябва да преминат през нея, независимо дали искат или не. Образователната система може да им даде нови криле, но може и да подреже изасналите вече.
Учителят решава: кое от двете да стори. А учителят може и да няма нито един кариес – както се изтъкваше директорът на езиковото училище във филма „Вчера”.
Човешкият фактор не се идва изведнъж. Той израства от детството, минава през своята юношеска възраст и след това става „човешки фактор”, годен за експлоатиране. Подрастващият индивид още от детските си дни бива изправен пред сложен избор: „Или изяж, каквото ти даваме, или ще ти го налеем във врата”.
През всичкото това време той е бил подвластен на едни разни правила, внушавани му от семейното възпитание и от „образователната система”. Във всеки случай през целият му съзнателен живот все се намира някой, който да го принуждава да върши нещо: родители, учители, работодатели, НОИ, НАП, лекари и така до края на…
Какво се случва: няколко деца в детската градина съставляват група. Индивидите в училището ги събират в класове. Една група от класове съставлява цяло училище. Група от работници – бригада. Група от пациенти – при личния лекар. Да си индивид ти остава само един избор. Някой да прочете на лист, забоден с кабърчета на някое дърво с подтескта (живял) ОТ… ДО.
Учителите са по половин ден с подрастващите деца. Какво се случва в смействата, на улицата с приятели – това не е тяхна работа. Учителите ги създават в университетите. В България по официални данни на Националния статистически институт има 54 висши учебни заведения. Пак по данни на този институт преподавателите там на трудов договор са 11739.
През 2023 година са записани за получаване на всисше образование малко над 19 хиляди студенти. Това ще рече че на един студент се пада малко под един преподавател и половина.
Как да не се замислиш над афоризма: „От всеки студент – доцент”?
От друга страна проблем са и централизирано одобряваните от Министерството на образованието учебни програми, които обезмислят различните видове учебници (които същото това МОН следва да одобрява). Държавни образователни изисквания трябва да има, но да се орязва инициативата на един учител, да му се нарежда, заповядва какво как да преподава, да бъде под непрекъснато наблюдение и контрол, това убива амбицията му да се развива творчески.
Йерархията (учител, директор, инспектор, министър), подтиска желанието на учителите за новаторска работа. От друга страна родители, неправителствени организции са причина за всевъзможни ограничения. Свидетели сме на нарастваща агресия сред децата, създавана по подражание на филми, които те гледат по телевизията или по смартфоните си. Образованието се гради чрез системна (и забавна, разбира се) атмосфера, а не с раздаването на крошета по мутрите на враговете.
Учебните програми сковават. Регулиращите институции сковават. Уравниловката сковава. У всеки родител, у всеки учител има усет кое е най-добро за детето. Те го усещат, но не им е позволено да го прилагат. Цензурата официално не съществува, но тя е вътре в самия човек. Учителят се пита:
– Ами какво ще каже директорът, ако…
– Какво ще каже родителят, ако…
– Какво ще каже инспекторът, ако…” и т.н. по веригата.
Какво ли може да се коментира: това, което се случва сега, са тенденции, които не могат да бъдат регулирани. Смисълът на образованието е да се създават нравствени критерии – кое ТРЯБВА ДА и кое НЕ ТРЯБВА.
Тука училището играе важна роля. Не с правилници и с размахване на пръст – наследен от по-раншно време маниер, който не върши работа. Възпитава се с личния пример и свободата на действие на учителя.
Кои са факторите, които структурират българското образование?
- Индивиди, които подлежат на възпитание и образоване – ученици
- Индивиди, които образоват – учители. Тяхната роля – личен пример и свобода на действие така, както си разбират мястото в образоването и възпитанието.
- Индивиди, които очакват децата им да се образоват – родители. Те самите имат някакви очаквания за бъдещето на децата си, но не са съвсем уверени какво ще се случи.
- Индивиди, които администрират процесите в образованието – те все повече набъбват и настъпват, докато желаещите да се обучава намаляват и намаляват.
За преподаване на ЛГБТ културата (лесбийки, гей, бисексуални и транссексуални “) в училище – интелектуалци, познати, приятели, журналисти и Георги Господинов скочиха да поддържат тази идея.
Ако младите останат без цел, без идеали, без пример, тогава накъде вървим? Пирамидата е обърната и трябва да си даде попитаме: къде е основата и къде е височайшият връх? На ценностите, разбира се!
Знам, че някъде в началото на новото хилядолетие по инициатива на доц. д-р Сашо Рангелов с помощта на министъра на МОН, тогава Владимир Атанасов и зам.-министъра Юлиан Наков, се възродила идеята за вкарване в учебните програми изучаването на чужд език по избор на родителите. Законът определи задължителното чуждоезиково обучение да започва от 2. клас. И то започнало още от следващата година. Това даде възможност след време на завършващите 12. клас да общуват и да работят с поне един чужд език след 10 години обучение.
Да се изследва развоя на детския език е отдавнашна цел на много изследователи. Като започнем от приказките на братя Грим, ще стигнем до проф. Иван Георгов, който първи публикува трудове по детско езикознание у нас през 1905-1906 година.
Как Министерството на образованието и науката върши работата си?
„Вишото” се управлява от Изпълнителна агенция „Програма за образование“ – второстепенен разпоредител с бюджетни средства към Министерството на образованието и науката. Изпълнителната агенция се управлява от изпълнителен директор, като управленската структура обхваща още заместник-изпълнителен директор и главен секретар.
Структурата включва една главна дирекция „Верификация“ с три отдела – „Техническа верификация“, „Контрол на външните възлагания“ и „Финансова верификация“ и пет дирекции – „Управление на риска и контрол“, „Програмиране, наблюдение и оценка“, „Подбор на проекти и договаряне“, „Финансово планиране, счетоводство и плащания“ (с два отдела „Счетоводство и плащания на Оперативната програма“ и „Счетоводство и плащания на Изпълнителната агенция“) и „Администрация и управление“.
Да им се не нарадваш!
В заключение може да се каже: Колкото по-малко държавата се намесва в образованието, толкова по-добре може да се развива то.
Проспериращата икономика не се прави от глупаци. Грехота е образователната система да ги създава.