Малките села в общината са оставени на произвола на съдбата. Старите хора – тези, които са изградили този край с труда си, днес са напълно забравени. Няма кой да ги чуе, няма кой да им помогне. Правителството, кметът и общинският съвет ги игнорират, докато селата бавно умират.
Каква е реалността за възрастните хора в селата?
Няма лекари. В много села няма дори личен лекар. Ако някой се разболее, трябва да чака с дни, а често няма кой да го закара до болницата. Спешната помощ идва със закъснение, а понякога изобщо не идва.
Няма транспорт. Автобусите са рядкост или напълно спрени. Възрастните хора са изолирани – не могат да отидат до лекар, до аптека или до пазар.
Пенсиите не стигат. Цените на храните, лекарствата и горивата растат, а възрастните хора се чудят дали да си купят хляб или лекарства.
Без сигурност. Кражбите в селата са ежедневие. Възрастните са оставени на милостта на престъпници, които знаят, че няма кой да ги защити.
Няма кой да им помогне. Общината не осигурява достатъчно социални услуги. Много възрастни хора са напълно сами – без близки, без помощ, без грижа.
Какво ще направи Стоян Съботанов?
Редовни лекарски прегледи в селата. Ще настоява за мобилни медицински екипи, които да посещават селата редовно.
Безплатен транспорт за възрастните хора. Ще се бори за възстановяване на автобусните линии до малките населени места.
Повече средства за социални грижи. Старите хора трябва да имат достъп до помощ в дома, доставки на храна и лекарства.
Повече полицейско присъствие. Защита на селата от кражби и нападения. Възрастните хора трябва да живеят спокойно, а не със страх.
„Тези хора са дали живота си за нашия край. Не можем да ги оставим сами!“ – казва Стоян Съботанов.
На 23 февруари е време да защитим възрастните хора. Стига забравени села, стига изоставени хора!
