ИИ ще съкрати много работни места, казва шефът на „Амазон“. Той не е първият, който отправя подобно предупреждение. Но ще доведе ли ИИ до по-голяма безработица? Или черногледците не са прави?
Изпълнителният директор на „Амазон“ Анди Джаси наскоро обяви, че компанията ще съкрати много свои работници, ако изкуственият интелект (ИИ) може да върши работата им. Джаси предупреди, че навлизането на ИИ ще има сериозен ефект върху много отрасли. Много други технологични компании вече обявиха, че приложенията на ИИ могат из основи да променят трудовия пазар. През май изпълнителният директор на „Антропик” заяви пред американския сайт „Аксиос”, че изкуственият интелект има потенциала да елиминира половината от младшите позиции в следващите една до пет години.
Всъщност през последните три години публично търгуваните американски компании са намалили работната си сила с общо 3,5%, съобщава „Уолстрийт Джърнъл“. През последното десетилетие работната сила на всяка пета компания от S&P 500 е намаляла, се казва в доклада.
Няколко корпорации, сред които технологичните компании Microsoft и Hewlett Packard, както и гигантът за потребителски стоки Procter & Gamble, обявиха съкращаването на хиляди служители през последните месеци. Доставчикът на услуги за търговия на дребно Shopify заяви, че отделите, които искат допълнителен персонал, трябва първо да докажат, че изкуственият интелект не може да изпълнява задачите. Duolingo, приложение за изучаване на чужди езици, планира постепенно да замени дистанционните си служители с изкуствен интелект.
Колко работни места ще засегне изкуственият интелект?
Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) изчислява, че една четвърт от работните места в света може да бъдат заменени от приложения с изкуствен интелект. От друга страна, изкуственият интелект се очаква да създаде и нови възможности за повишаване на производителността. В доклад на Световния икономически форум от началото на тази година се прогнозира, че технологичните промени ще изместят около 92 милиона съществуващи работни места и ще създадат 170 милиона нови до 2030 година. Работните места в развитите страни вероятно ще бъдат засегнати в по-голяма степен от ИИ, отколкото тези в развиващите се страни.
Проучване, публикувано миналата година от Международния валутен фонд (МВФ), установи, че технологиите могат да засегнат 60% от работните места в развитите страни – около половината от тях негативно, а другата половина позитивно. В доклада се стига до заключението, че ще бъдат засегнати около 40% от работните места в развиващите се пазари и 26% от работните места в страните с ниско заплащане.
Тези пазари на труда първоначално ще изпитат само ограничено въздействие от внедряването на ИИ. В същото време е по-малко вероятно те да се възползват от потенциалното повишаване на производителността, което ИИ би могъл да позволи.
При предишни технологични пробиви най-тежко бяха засегнати нискоквалифицираните работни места – така например работниците във фабриките бяха заменени от роботи. Сега се очаква широкото внедряване на изкуствения интелект да засегне особено силно по-високообразованите служители. Проучване на изследователския център „Пю Рисърч Център” в САЩ установи, че хората, занимаващи се със събиране на информация и анализ на данни – като уеб разработчици, счетоводители и машинописци – са изложени на висок риск да бъдат заменени от ИИ. Очаква се професиите, които не се автоматизират лесно, като например строителните работници, детегледачите и пожарникарите, да останат най-устойчиви.
Преувеличени ли са притесненията от ИИ?
Експертът по пазара на труда Енцо Вебер от Института за изследване на заетостта в Нюрнберг смята, че опасенията за загуба на работни места са неоснователни. Според него напредъкът в областта на изкуствения интелект открива разнообразни икономически възможности и е по-вероятно да помогне на работниците, отколкото да предизвика масова безработица. „ИИ основно променя работата, но не я премахва“, казва Вебер и допълва, че в повечето случаи технологията помага на хората „да разработват нови задачи и да изпълняват задачите си по-добре“, а няма просто да ги замести.
Подобно е мнението и в публикувано през януари изследване на икономистите от Харвард Дейвид Деминг, Кристофър Онг и Лорънс Съмърс. Те твърдят, че автоматизацията на отделни работни задачи „не намалява непременно заетостта“ и дори може да доведе до увеличаване в някои икономически сектори. „Автоматизацията на някоя досегашна досадна задача може по принцип да повиши производителността на работниците толкова значително, че увеличената продукция да компенсира факта, че част от работата им сега се извършва от машина“, се посочва в документа.
Те подчертават, че въздействието на ИИ вероятно ще бъде „широкообхватно и трайно“, но също така пишат: „Историята ни учи, че дори ИИ да революционизира пазара на труда, ефектът от него ще се разгръща в продължение на много десетилетия.“
Адаптация към обстоятелствата
Тъй като технологията на изкуствения интелект все още е в начален стадий, нейното точно дългосрочно въздействие върху световните пазари на труда остава несигурно. Ефективността на много от инструментите на изкуствения интелект зависи и от това колко добре са интегрирани в работните процеси и от това доколко работниците желаят и могат да ги използват. Ако те не използват напълно ИИ от опасения за своите работни места, това може да застраши повишаването на производителността, което новата технология обещава. Експертът по пазара на труда Енцо Вебер призовава компаниите и служителите да се адаптират към променящия се технологичен пейзаж и да се възползват от възможностите.
Според него технологията на ИИ е фактор, който променя правилата на играта. „Тя предлага възможности, които трябва да бъдат използвани. От съществено значение са по-нататъшното развитие и активното обучение на работниците.“
Дойче веле
