Синдикатът категорично подкрепя и настоява за забрана на мобилни телефони в училище, не само защото това е идея на КТ „Подкрепа“ от много години. Тази забрана ще даде шанс на много ученици да постигнат добри и отлични резултати и ще прекрати обречената борба на българския учител с изкушенията на виртуалния свят, достъпен чрез ученическия смартфон.
Ние от синдиката не сме убедени, че МОН предоставя действащи инструменти в ръцете на учителя относно телефоните и целия училищен правилник. За да бъде телефонът забранен, той просто не трябва да присъства в училище, а отговорността за това трябва да бъде на родителите. Това е световна практика.
Българските учители категорично се противопоставят на идеята да бъдат основно отговорни за прилагането на забраната и не желаят да носят несвойствена отговорност, като се превръщат в „хотелиери“ на „къщи за телефони“.
Осъществяването на забраната за телефони е тест за МОН – за прилагането на целия училищен правилник и за изграждането на морална и ценностна система у учениците.
Тук идва и предложението на Синдикат „Образование“ за „оценка по дисциплина“, което ще бъде важна част от очакваните промени.
Защото е крайно време ние – учителите – да покажем на българското общество, че демокрацията означава гарантирани права и гарантирани отговорности!
Подкрепяме разширени правомощия за налагане на дисциплинарни мерки, тъй като това ще даде на учителите повече възможности за прилагане на предварителни действия при проблемно поведение. Категорично смятаме обаче, че това няма да бъде достатъчно за съществена промяна.
Докато учителят и директорът са претоварени със задължения и отговорности, а ученикът и родителят са лишени от такива, коренна промяна на системата към по-добро няма да се случи.
Синдикат „Образование“ адмирира въвеждането на учебния предмет „Добродетели и религия“ от I клас. Политиката за изграждане на истинска ценностна система в образователните институции намира своето точно приложение в такъв предмет и е част от палитрата на гражданското образование в българското училище.
В България има фундаментални пропуски по отношение на ценностната система – включително религията – която е важен фактор при формирането на ценности и самооценка на човешките същества.
Политиката за квалификация и оценяване на труда на педагогическите специалисти цели по-добра връзка между обучението, придобитите умения и кариерното израстване на учителите, включително и връзка с висшето образование и професионалните степени. За съжаление, има несъответствия между хоризонталното и вертикалното кариерно развитие на учителите.
Добър пример за това са провеждащите се директорски конкурси, които остават отворена врата за партийни намеси, дефицит на професионализъм и липса на прозрачност при избора на директори. Синдикат „Образование“ отново предлага в конкурсните комисии да участват и учители.
Новият ред за функциониране на Регионалните управления на образованието далеч не се справя с кризата в тази политика. Началниците на РУО и експертите работят в много сложни условия. Техният труд и ценз не се оценяват справедливо, което се отразява на професионалния им авторитет сред педагогическата колегия. Заплащането на началници и регионални експерти е значително по-ниско в сравнение с други управленски длъжности в училище, което трябва час по-скоро да се промени.
Синдикат „Образование“ подкрепя началото на промени в образователните политики – част от които предстоят – с ясното съзнание, че учителите подкрепят посоката и философията на тези промени. Учителите очакват реални промени в учебните планове, програми и учебници, както и преход към образование, насочено към компетентности, отхвърляйки обема и наизустяването.
И все пак, нека МОН поработи върху споделените отговорности, като възложи отдавна забравените задължения и на българските родители – чиято роля не е да бъдат „щастлив и удобен електорат“.
Нека спрем да освобождаваме българските родители от отговорността за своите деца.
