Днес започваме с една позитивна история – едно училище, Трето основно, възроди старата традиция със сутрешната физзарядка. Ще чуем как реагират учениците и учителите, какво означава това за тяхното здраве и училищния дух.
Тези дни, в YouTube канала на журналиста Явор Дачков, гост бе министър Красимир Вълчев. Той каза, че преподавателите по физическо възпитание и спорт трябва да възпитават децата и във водене на здравословен начин на живот.
Ето защо нека направим усилие да навлезем и в тревожната тема за обездвижването на децата, времето пред екрани и влиянието на таблети и телефони върху тяхното развитие.
Ще чуете гласовете на учители, които правят деня на децата по-активен и по-здравословен – Петя Трендафилова, Стоян Стоянов и Стоян Тодоров – преподаватели по физическа култура и спорт в Трето основно училище „Христо Ботев“.
Петя, знам, че идеята за връщането на физзарядката в училище, сутрин, е твоя. Как възникна тази идея, кога?
Петя: Да, здравейте! Идеята е всеобща, и на колегите. По-скоро аз участвам, всяка сутрина се играя. За нас това е по-добър старт на учебния ден. Подобрява концентрацията, настроението и паметта на учениците, както и на нашите. Носталгия и връщане е към старото? Да, но работещо!
Тя цели подобряване на физическото и психическото здраве на децата. Учениците се нуждаят от повече движение, по-добро здраве и дисциплина в съвременния свят. Доказано е, че дори 10 минути активна активност сутрин повишават вниманието с до 20% при деца в начална и основна степен.
Как реагираха учениците и родителите интересно на тази инициатива?
Петя: Ученици споделят, че се чувстват по-бодри, по-весели, по-заредени след упражнениято. Други се оплакват, че имат мускулна треска, но това бе само през първите няколко дни.
След това всичко отминава, защото организма свиква на това натоварване. Родителите приемат радушно тази наша инициатива.
Имаш ли трудности в първи дни? Какви бяха те, ако ги е имало?
Петя: Не, трудности не. По никакъв начин не сме нарушили режима на учениците. Идват си във време, в което и досега са идвали на училище.
Снимките и видеата, които бяхте качили във Фейсбук, бяха красноречиви. Излъчваха весело настроение, ентусиазъм и енергия. Какви ползи за здравето очаквате? За дисциплината и въздигане на училищния дух, усещането за единност?
Петя: Гимнастиката събужда организма, засилва кръвообращението, което води до повече енергия, подобрява координацията и тонуса, особено за деца, които прекарват дълго време седнали. Профилактиката срещу затлъстяване и гръбначни изкривявания намаляват тревожността и напрежението, повишава концентрацията.
Все полезни неща за учебния процес. Подобрява дисциплината, създава рутина, изгражда навици за движение и отговорност.
Подобрява, надявам се, и поведението на учениците в час.
Петя: Полза за училищния дух, създава усещане за общност. Цялото училище започва деня заедно, което засилва колективния дух. Изравнява социалните различия, няма оценка или съревнование, което включва и по-неуверените ученици. Денят започва с усмивка и енергия. Това се отразява на цялостната атмосфера в училище.
Мислите ли, че и други училища от града ще поемат по тази пътека, възраждането на традицията, която Вие възсъздадохте?
Петя: Напълно възможно, ако видят реалните ползи и добрите резултати от сутрешната физзарядка. Разбира се, че да.
Стоян Стоянов: Да, мисля, че и други училища ще последват нашия пример и ще възродят тази прекрасна инициатива и тя ще се върне в училищни дворове.
Господин Тодоров?
Стоян Тодоров: Да. И аз това го мисля. В града сме малко училища, наблизо едно до друго.
Петя, помниш ли какво ти казаха учениците след първата физзарядка? Нещо, което останало в съзнанието ти като реакция на децата…
Петя: В нашето училище учат почти 800 ученици и вече всички ме познават. По-малките ученици много ми се радват. Те повече играят.
Прекрасно! Бях изключително приятно изненадан от това, което сте направили, защото ме връща в много години назад.
Отиваме към по-неприятната тема, за съжаление – обездвижването, влиянието на екраните. Вие сте ежедневно с децата на спортната площадка в училището. Поне за един учебен час ги откъсвате от екраните. Но съм сигурен, че и като преподаватели, и като родители, че имате впечатления от негативното влияние, което оказват таблети, телефони и други устройства върху децата. Какви са преките ви впечатления, тук конкретно за Сандански, за Вашето училище?
Стоян Стоянов: Имали сме случаи, в които ученици идват сънливи сутрин, защото са стояли до късно, предполагаме, с телефон в ръка. Те трудно задържат вниманието си, по-лесно се разсейват и често дори губят интерес към задачите. Можем да кажем, че вечерното прелистване на клипове и игри ги натоварва толкова много, че мозъкът им не може да се отпусне и да заспи.
И на следващия ден това си личи и в тяхното настроение, и в постиженията, и в резултатите, които демонстрират във училище.
Стоян Тодоров: Правилно е – децата тук трябва да се движат. Децата имат нужда от движение всеки ден.
Какви са препоръките Ви като учители по физическо възпитание и спорт? Извън учебните занимания по този предмет, какво друго биха могли да вършат децата?
Стоян Стоянов: Градът предоставя достатъчно възможности за изява на децата. Всяко дете има различни интереси. Едно обича да плува, другото – харесва футбол. Всяко едно дете може да посещава тези школи и да развива своите потенциали.
Това ли препоръчвате родителите да правят децата?
Стоян Стоянов: Да, точно това е начинът. Всяко дете трябва да се насочи към тези школи и да развива своят потенциал.
Какви са най-честите негативни влияния върху здравето на децата, които наблюдавате?
Стоян Тодоров: Много от тях започват да се оплакват още през първите дни от болки в гърба. Забелязваме неправилна стойка, слаба мускулатура. Някои деца са по-слабички, липсва им издръжливост. Сутрин, не е кой знае голямо натоварването, би трябвало да издържат нормално. Но си има и деца с лекичко наднормено тегло. При тях по-трудно се получават нещата, но постепенно ще свикнат.
Какво бихте препоръчали родителите да правят в тази посока у дома? Извън това, което вие правите като спортни педагози в училищата?
Стоян Стоянов: Най-доброто, което могат да направят, е да участват заедно. Когато цялото семейство отиде на разходка или излезе да поиграе с топка, децата възприемат движението като нещо естествено. Тук мога да кажа, че съм виждал родители, които идват след работа и вместо да си включат телевизора, отиват с децата на спортната площадка и резултатът, разбира се, са усмивки и общи спомени, които телефонът няма как да им ги даде.
А върху психиката на децата, как се отразява непрекъснатото взиране в телефоните?
Стоян Тодоров: Да, социалните мрежи често карат децата да се сравняват с други, да се чувстват недостатъчно добре. Някои започват да търсят признание само чрез телефоните, вместо да изграждат истинските приятелства, да контактуват между тях си.
Искаш да кажеш, че трябва да ги измъкнем от виртуалния и ги върнем в реалния свят?
Стоян Тодоров: Това трябва да стане чрез спортни игри, чрез игри по двойки.
Преди малко пропуснах да попитам за реакцията на колегите Ви, на учителите от Трето училище. Какво ви казаха?
Стоян Стоянов: Ние го предложихме на педагогическия съвет в началото на септември, защото дълго време преди това планирахме, преди да го възродим. Трябваше, разбира се, да го съгласуваме с педагогическия съвет. Колегите го приеха много радушно, със силни аплодисменти…
Нямаше нито един противник?
Стоян Стоянов: Нямаше нито един, всички ръкопляскаха, радваха се и ни подкрепиха в тази инициатива.
Петя: Даже има и колеги, които се включват в гимнастиката сутрин.
Стоян Тодоров: Обикновено това са дежурните учители.
Какви промени виждате да речем последните 10, 15 или 5-10 години в поведението на децата в училище?
Стоян Стоянов: Децата все по-трудно се концентрират и предпочитат много по-лесното – телефоните, защото там нещата се развиват много по-бързо във времето. По-трудно се социализират децата днес. Ако едно време училищните площадки, градинки бяха изпълнени с детски усмивки, смях, игри, сега, на този етап, за съжаление, виждам доста празни площадки, където децата не се събират да играят така, както беше на времето.
Петя?
Мързи ги.
Мързи ги?
Петя: Абсолютно ги мързи.
Стоян Тодоров: Нямат мотивация, за да се играят в игрите, да се включат по-активно.
Какво послание бихте отправили към родители и учители днес?
Стоян Стоянов: Нека не забравяме, че децата следват примера, а не думите ни. И ако искаме те да се движат, трябва и ние да се движим. Ако искаме те да четат, и ние трябва да четем, както каза господин Тодоров. Но най-важното послание е да върнем играта и движението в ежедневието им. Това е най-добрият подарък, който може да дадем на децата ни.
Можете ли да споделите конкретен случай, когато физическата активност е подобрила поведението или здравето на дете?
Стоян Стоянов: Да, имаме такъв пример. Лични наблюдения. Имахме една ученичка, която беше много плаха и често се държеше настрани от групата. В началото на физзарядките почти не искаше да участва, но виждам, в течение на времето, че започва да се усмихва, да прави упражненията заедно с останалите. Сега е много по-отворена и активна и това е най-голямото доказателство, че движението може да промени не само здравето, но и характера на детето.
Финални думи?
Петя: Аз искам да благодаря специално на господин Карамфил Божиков, за това, че всяка сутрин изважда уредбата, за да има музика, за да играем с настроение гимнастика. Да благодаря на всичките ми колеги, които взеха присърце нашата инициатива, участват и активно ни помагат с учениците, за да се построяват, да се разреждат. Благодаря на всички
Стоян Стоянов: искам да благодаря, на цялото училищно ръководство, на помощният персонал, които се също участват активно и подпомагат нашата дейност, за да се случват нещата така както са. Усилията са общи и мисля, че резултатите са вследствие на едно добре работещо ядро, което е добре смазано и дава своите подове.
Стоян Тодоров: И аз искам да благодаря на училищно ръководство, на колектива изцяло, който ни помага. Хубаво ще бъде, да се задържи тази традиция. Ние въведохме по случай 50-годишнината на Трето основно училище, но идеята ни е тя да се утвърди и да продължи занапред.
Атанасов: Днес чухме как една стара традиция – сутрешната физзарядка в училище – се завръща, как тя може да вдъхнови децата да се движат повече, да общуват и да започват деня с енергия и усмивка.
Видяхме обаче и предизвикателствата на дигиталната ера – обездвижването и прекомерното време, прекарано пред екрани.
А сега питам Вас, слушателите – колко време Вашите деца прекарват пред телефон или таблет? Как ги мотивирате да се движат повече?
Споделете мнението си в нашата Facebook, след като подкастът бъде публикуван – ще се радваме да чуем Вашата гледна точка.
Благодарим, че бяхте гости на подкаста „101 теми“ на Sandanski1.com – Петя, Стояне, Стояне.
До следващия епизод!
И ние благодарим. Всичко добро.
