Иван Вълев ще представя втората си стихосбирка на 15 ноемвли, 18,30 ч. Мястото е Археологичеси музей, д-р Янко Пъхнев ще свири на китара за откриването.
Иван С. Вълев е роден през 1984 година в град #Сандански. Завършва Техническия университет в София, първите му две публикации са научни статии. Въпреки че работи в сферата на телекомуникациите и информационните технологии, неговите музикални и литературни интереси определят творческия му път – бас китарист е в етнорок групата „Гологан“ (заедно с поетите Петър Чухов, Иван Христов и Анджела Родел) и съосновател на литературната рок-група „LaText“ с Петър Чухов, свирил е и в инди-рок формацията „Bears And Hunters“, както и в страничния проект „Homeovox“ на китариста на група „Остава“ Георги Георгиев.

Негови публикации са излизали периодичния печат: „Литературен вестник”, списание „Жената Днес“ и др., в интернет изданията „Кръстопът“, „Литературен клуб“, „Public Republic“, „Dictum“, „High View Art“, „Открита литература“, „Алманах Бургас“, списание „Съвременник”, „Море“ и др., както и в антологиите „Различна тишина“, “Сърцето на България”, „Поезия срещу войната“ и „9 поети“. Участва и в книгата посветена на група „Остава“ – „Аз Остава“ издадена от „Скрибенс“. Стихотворенията му са превеждани на английски, испански, унгарски, холандски и немски език.
Лауреат е на различни форуми, между които са националният конкурс „Петко и Пенчо Славейкови“ гр. Трявна и поетичният конкурс по случай 130 години от рождението на Сирак Скитник и 40 години от първата емисия на Радио Благоевград
Първата му книга „Завой“ получава голямата награда „Пегас“ за поезия на 46-тия националния конкурс за дебютна литература „Южна пролет“ 2018 г. и е номинирана за четвъртите годишни награди в раздел „Дебют“ на Националният център за книгата и литературен клуб „Перото“.
Втората му поетична книга „Навлизане в града“, издадена от „Скрибенс“, излиза през 2023-та и получава номинация в категория „Поезия“ за наградите на „Перото“. През 2024-та Иван С. Вълев е отличен с Националната награда за поезия на името на Константин Павлов за нов глас в българската поезия.


