Град, в който багерите и мозайките се срещат твърде често

В Сандански има една сцена, която се повтаря с тревожна регулярност: багерът копае, земята се разтваря, и под нея се появява история. Мозайка. Зид. Гробница. Структура, която е стояла там векове преди нас. В този момент времето спира. Инвеститорът се хваща за главата. Археологът — за сърцето. Общината — за телефона. И започва познатият сценарий: напрежение, забавяне, обвинения, страх, недоверие.

Но истината е, че този конфликт не е неизбежен. Той не е природен закон. Той е резултат от липса на рамка, липса на стратегия, липса на визия. Градът знае, че под него има история. Знае къде е. Знае колко е ценна. И въпреки това, продължава да строи върху нея без ясни правила. Това не е развитие. Това е руска рулетка.

Когато законът е ясен, но практиката е хаос

Българското законодателство не е перфектно, но е достатъчно ясно: културното наследство трябва да бъде защитено. Проблемът не е в закона. Проблемът е в прилагането му. В Сандански често се случва следното: инвеститорът започва строеж, излиза археология, проектът спира, започват разкопки, започват спорове, започват нерви.

Това е модел, който не работи за никого. Инвеститорът губи време и пари. Археологът губи доверие и спокойствие. Общината губи авторитет. Градът губи наследство.

Това е модел, който трябва да бъде прекратен. И може да бъде прекратен — ако се въведе ред. Ако се въведе стратегия. Ако се въведе археологически резерват.

Историята не е пречка — тя е най-големият актив на града

Често се чува фразата: „Археологията пречи на развитието.“ Това е най-голямата заблуда, която един град може да си позволи. Историята не пречи. Историята е ресурс. Историята е икономика. Историята е идентичност.

Градове като Пловдив, София, Кюстендил, Несебър, Созопол са доказали, че когато наследството бъде интегрирано, а не игнорирано, то носи туристи, инвестиции, престиж. Сандански има наследство, което не е по-малко ценно. Просто е по-малко защитено.

Когато базиликата бъде завършена, когато мозайките бъдат експонирани, когато археологическите зони бъдат обявени, Сандански няма да бъде просто курорт. Ще бъде културен център. Ще бъде дестинация. Ще бъде място, което хората посещават не само заради климата, а заради историята.

Време е за смелост, не за компромиси

Сандански е на кръстопът. От едната страна е хаосът — строителство без рамка, конфликти, загуби, разрушения. От другата страна е редът — стратегия, резерват, интеграция, развитие.

Градът трябва да избере. И изборът не е труден. Той е очевиден. Той е неизбежен.

Защото ако Сандански продължи да строи върху историята си без правила, ще загуби най-ценното, което притежава. Но ако я защити, ако я развие, ако я превърне в своя идентичност — тогава градът няма просто да се развива. Той ще процъфтява.

Голямата битка не е между археолози и инвеститори. Голямата битка е между хаос и визия. И Сандански трябва да избере визията.

---

Има ли градове в България, които са археологически резервати?

Няколко български града и селища са обявени за археологически или архитектурно-исторически резервати, като част от тях съчетават и двете:

Несебър — Археологически и архитектурно-исторически резерват

• Един от най-древните градове в Европа (основан преди 3200 години)
• Съхранени обекти от тракийски, римски, византийски и български период
• Старият град е под закрилата на ЮНЕСКО

Пловдив — Археологически резерват „Старият град“

• Най-старият жив град в Европа
• Съхранени римски театри, антични улици, възрожденски къщи
• Част от територията е със специален режим на опазване

Велико Търново — Археологически резерват „Царевец“

• Средновековна столица на Второто българско царство
• Крепост, дворци, патриаршия, църкви и жилищни структури
• Включва и Самоводската чаршия като жив културен комплекс

Копривщица — Архитектурно-исторически резерват

• Единственият град-музей в България
• Над 380 паметника на културата, включително къщи-музеи на революционери и писатели

Арбанаси, Жеравна, Ковачевица — архитектурни резервати с археологически пластове

• Съхранени възрожденски къщи, църкви, средновековни храмове
• Част от тях са върху по-древни основи

Какво означава това за градовете?

• Потенциал за културен туризъм
• Ограничения за строителство и бизнес
• Възможност за европейско финансиране
• Нужда от активна местна политика по опазване и интерпретация

***

Текстът е създаден на базата на изказване на покойния арх. Любомир Хърков през 2011 г.