Поредната снимка на автомобили, паркирани върху тротоар в Сандански, отново отключи добре познатия обществен рефлекс: всички са възмутени, но никой не е изненадан. Коментарите под публикацията показват, че проблемът отдавна е преминал от инфраструктурен в културен.
„Гаражите са за тикви, тротоарите — за коли“
Част от гражданите напомнят, че много собственици имат гаражи, но ги използват за всичко друго, освен за автомобили. Зеленчукови градини, складове, работилници — всичко се побира, стига колата да остане навън. Тротоарът, естествено, е най-близкият свободен терен.
„В Германия няма така… защото има полиция“
Други коментиращи правят сравнение с държави, където фишът не е митологично същество, а ежедневна практика. Там тротоарът е за пешеходци, а не за автомобилни експонати. У нас контролът е по-скоро пожелателен — като новогодишните обещания.
„Презастрояване? Не, просто градоустройствен оптимизъм“
Някои граждани припомнят, че кварталите са задръстени не защото хората имат много коли, а защото строителството често се случва без да се мисли за паркоместа. Пропуснати възможности за паркинги, продадени терени, разрешителни без логика — всичко това води до един резултат: тротоарът става последната свободна площ.
„Три коли на семейство — къде да ги сложим, в хола ли?“
Има и защитници на шофьорите. Според тях, когато гаражът е превърнат в стая, а семейството разполага с автопарк, тротоарът е неизбежен компромис. Пешеходците, разбира се, могат да проявят разбиране. Или акробатични умения.
„Пешеходецът трябва да умее да лети“
Някои коментари обобщават ситуацията с елегантна ирония. Ако искаш да се придвижиш пеша, трябва да си или много търпелив, или много лек. Предпочитано — и двете.
„Навсякъде е така“
Общото настроение е, че проблемът не е локален, а системен. Снимката просто напомня за нещо, което всички виждат ежедневно, но вече приемат като част от градския пейзаж — като уличните котки или рекламите за бързи кредити.
