Сандански има огромен потенциал, но в момента се намира в състояние на застой. Това е основната теза на двамата братя – Илиян и Борислав Атанасови – които споделят своята гледна точка за развитието на града, за живота след завръщането от чужбина и за необходимостта от по-активно гражданско участие в определяне съдбините на града.
Завръщане от чужбина и сблъсък с реалността
Илиян Атанасов е на 39 години. След повече от 15 години живот в чужбина – основно в Лондон – през 2022 година той се връща в България.
Решението не е импулсивно.
„В продължение на повече от шест месеца наблюдавахме какво се случва на Запад и преценихме, че моментът е настъпил да се върнем в родината“, казва той.
Наблюденията му са, че по същото време много българи напускат Великобритания и се връщат у дома.
След завръщането си той започва да наблюдава по-внимателно живота в Сандански и стига до извод, който го тревожи.
„Градът живее в някаква будна кома. Ден след ден минава, а хората не помнят дори какво са правили. Липсва движение напред.“
Град с огромен потенциал
Въпреки критичния тон, според него Сандански има огромни възможности за развитие.
„Сандански е златна мина, върху която ходим. Просто не знаем къде да копнем, за да извадим златото.“
Той посочва редица дадености – климат, минерални води, близост до планината, исторически и природни забележителности.
„Имаме планина на 5 километра, до Рупите са 10, Мелник и Златолист също са съвсем близо. Това е райско място.“
Според него обаче градът разчита прекалено много на миналото.
„Не може да живеем само със старите лаври – минералната вода, климата, историята на Спартак. Това не е достатъчно.“
Икономическият парадокс
Като пример за изоставането можем да посочим Петрич.
По данни на Института за пазарна икономика брутният вътрешен продукт на община Петрич е около три пъти по-висок от този на Сандански.
Говорим за около милиард и половина лева срещу приблизително 550 милиона. Това е огромна разлика и трябва да се анализира.
Според него това показва, че градът не използва потенциала си.
Натоварената здравна система
В разговора се включва и брат му Борислав Танасов, на 37 години, който работи в сферата на медицината и от няколко години има аптека в града.
Той има наблюдения, че медицинските специалисти в малките градове са под огромно напрежение.
„Лекарите са изтощени. Те често не знаят дали са на дневна, нощна или втора смяна. Това е бърнаут. Той смята, че обществото не осъзнава колко тежко е натоварването върху здравната система.“
Идея за гражданска платформа
Една от инициативите, които Илия Атанасов подготвя, е онлайн платформа, чрез която гражданите ще могат да сигнализират за проблеми в градската среда. Ето я – https://forbiddencorp.org/sandanski/
„Всеки ще може да снима с телефона си – дупка, счупена пейка, проблем в парка – и да го публикува. Така ще се вижда какво се случва.“
Платформата носи работното име Sandanski Infrastructure Watch и е в процес на разработка.
Идеята е чрез нея гражданите да подават сигнали, които след това да бъдат поставяни официално пред общината.
Гражданската активност като двигател
Според двамата братя истинската промяна не започва от институциите, а от самите хора.
„Промяната не започва от кмета или общинския съвет. Тя започва от нас“, казва Илиян.
Една от идеите му е да се организират редовни срещи на граждани, които искат да обсъждат развитието на града.
„Ако направим среща в Дома на културата, за да говорим как да подобрим града, ще видим колко хора ще дойдат. Така се създава критична маса.“
Загубените инициативи
Според събеседниците в миналото е имало граждански инициативи, които обаче постепенно са затихнали.
Като пример се дава протестът срещу корекцията на река Санданска Бистрица, който е събрал много хора, но след това не е имало продължение.
„Хората се уморяват. Но ако няма постоянство, нищо не се случва.“
Повече от икономика – духовност и общност
В края на разговора темата се пренася към по-широк въпрос – ценностите в обществото.
„Хората мислят само за пари. Но ако живееш само за това, рано или късно ще се окажеш в ситуация да избираш между най-елементарните неща“, казва Илиян.
Според него истинската промяна започва от личната осъзнатост.
„Три неща са важни – осъзнатост, цел и действие.“
Оптимистичният финал
Въпреки критиките към развитието на града, разговорът завършва с оптимистична нотка.
„Имаме огромно поле за развитие – като хора, като град и като държава“, казва Илиян.
Брат му Борислав допълва:
„Живеем в райско място. Просто трябва да го осъзнаем.“
