Какво може да ни разкаже една мозайка, създадена преди около 1600 години? Понякога – много повече, отколкото предполагаме. В Археологическия музей в Сандански се съхранява мозайка от средата на V век, която свидетелства не само за високото художествено ниво на раннохристиянския Партикополис, но и за далечните познания и културни връзки на хората от епохата. За тази мозайка разказва гл. асистент д-р Светла Петрова, главен уредник на музея в града ни.

Мозайката е създадена около средата на V век – приблизително между 449 и 452 г. По това време Партикополис вече е важен християнски център, а градът се превръща в място, където архитектурата, религията и изкуството се срещат в забележителни раннохристиянски комплекси.
Епископ Йоан и строежът на базиликата
Създаването и украсата на базиликата са свързани с епископ Йоан, който оставя строителен надпис, свидетелстващ за неговата роля в изграждането и художественото оформление на храма.
Историята на епископ Йоан обаче ни отвежда и извън Партикополис.
През 451 г. в Халкидон се провежда Четвъртият вселенски събор – едно от най-значимите събития в историята на християнската църква. Йоан е сред участниците, но не присъства лично. Той е представляван от своя презвитер Кирил.
Съборът има огромно значение за устройството и развитието на християнския свят. Сред решенията му е и признаването на Константинопол като център с особено високо църковно положение, свързано с ролята на града като „Новия Рим“.
Тъкмо времето около Халкидон дава и важна отправна точка за датирането на мозайката.
Мозайката пред кръщелнята
Но най-интересната история се крие не само в надписа, а и в самото изображение.
Мозайката е от помещението, намиращо се пред кръщелнята на раннохристиянската базилика. Това е важно за разбирането на нейната символика. Изображенията на риби и птици не са просто декоративни мотиви – в този контекст мозайката е свързана с божественото и Духа Господен.
В нея са представени различни видове риби и папагали, изобразени с внимание към характерните им особености.
Сред птиците обаче има една, която привлича особено внимание. Индийски папагал.
Той не е просто декоративна птица. Присъствието му в мозайка от V век, създадена в Партикополис, поставя любопитен въпрос:
Откъде майсторите са познавали птица, обитаваща толкова далечна земя?
Индия се намира на огромно разстояние от древния Партикополис. Въпреки това авторите на мозайката са познавали различни видове папагали и са успели да предадат техните различия.
Това подсказва, че изображенията не са били просто плод на фантазия. Майсторите са разполагали с образци и познания за света извън непосредственото си обкръжение.
Майстори от Солун
И тук историята отново ни връща към Балканите.
Майсторите, работили по мозайката, са свързани с Тесалия и района на Солун. Те са носители на художествени традиции, които днес изследователите свързват със Солунската, или Тесалийската, мозаична школа.
Техният почерк се разпознава в начина, по който са изградени изображенията и декоративните композиции.
Вероятно са използвали шаблони и утвърдени художествени модели, които са пренасяли от един обект към друг.
Това обяснява и как в Партикополис можем да видим изображения, които свидетелстват за много по-широк художествен и културен свят.
Партикополис – град с особено значение
Мозайката не е изолиран пример за богатството на древния град.
Партикополис е важен църковен център и епископско средище, намиращо се в близост до Солун и в сферата на неговото църковно влияние. Благоприятното положение на града и вниманието, което получава като църковен център, намират видим израз в раннохристиянските му строежи.
Базиликите, архитектурните елементи и мозайките показват, че тук е имало не само религиозен живот, но и средства, знания и майстори, способни да създават произведения с високо художествено качество.
И една мозайка с риби и папагали се оказва малък прозорец към този свят.
Свят, в който Партикополис е свързан със Солун, християнският свят – с Константинопол, а един художник от V век е изобразил папагал от далечна Индия.
Днес тази мозайка може да бъде видяна в Археологическия музей в Сандански.
И може би именно в това е нейното очарование – че зад наглед простите изображения на риби и птици стои история за вяра, изкуство, далечни земи, художествени школи и познанието за един много по-голям свят.








