Атанас Атанасов: Дронове хвърчат над градове и паланки, време е местните власти да се събудят и ги забележат

Автор на интервюто е Георги Бузов

---

– Преди много години имах приятел, който събираше ножчета за бръснене. Когато го питах защо му е всичко това, той винаги казваше, че хобито му създава нови контакти. И при теб ли е така?

Не. Вече почти 67 години съм христоматиен пример за интроверт. Новите контакти не са стихията ми. Макар че покрай дроновете създадохме „Сандански дрон общество“. Около дузина сме, даже със страничка във Facebook.

– Хобито, как мислиш, може ли да провокира човек така, че да се промени, да му помогне да преоткрие себе си?

Да. Особено когато стане част от работата ти.

– Как гледаш на твърдението, че хобито е начин да дадеш ход на онези любими занимания, които не са се превърнали в твоя професия?

При мен границата между двете (хоби, работа) отдавна е премахната.

– Кои са „най-шантавите“ хоби занимания, за които си чувал?

• Всички, свързани с демонстрация на отявлен егоизъм и последваща безсмислена загуба на човешки живот. При експедиции в Хималаите, да речем.

– Заниманието с дрон фотография считаш ли го за такова?

• Не. Няма нищо „шантаво“. Вече не е екзотично дори.

– Какво представлява дронът, какво може да прави човек с него, как всъщност снима?

• Въпросът е с отговор и обем, достоен за книга. Но… дронът е много умна летяща машина. Може да извършва безброй полезни неща. Но може и да убива хора. Много ефикасно. Океаните и континентите не са преграда. Дронът е летяща видео и фотокамера. Пилотът е и фотограф, и видеограф. Бордовата камера може да бъде неотделима част от конструкцията, но може да бъде и допълнително добавяна. Разнообразието е огромно, всяка система има предимства и недостатъци. Модулно добавяните камери имат огромни възможности, те са много скъпи, може да струват дори повече от самия дрон.

– Тежките бордови камери изискват дрон с по-голяма подемна мощност, а това струва и повече пари. Само това ли им е кусурът или…?

• Не е недостатък, никак даже. Само преди десетина години решаването на някои задачи, свързани с топографията и аерофотографията, струваше огромни пари.

– Струва ли си да се дадат повече пари за един по-скъп дрон и оборудването към него?

• Да, стига да не е самоцел, сляпа демонстрация на материални възможности. Винаги има оптимална техническа система, която се справя с конкретна задача за оптимално количество пари. Няма да купите ТИР, за да превозвате всеки ден щайга домати от полето до зеленчуковата борса, нали?

– С какво снимките, правени с дрон, са по-различни от останалите? Заради начина, по който влияят върху зрителя или защото предлагат информация от една съвсем различна за зрителя гледна точка или – както обикновено казваме, от птичи поглед?

• Отговорът е очевиден. И необичайната гледната точка, и спецификите на информацията, която предлагат. Бърз и кратък пример: при пожарите в Кресненското дефиле, станали преди няколко години, се видяха пределно ясно и бързо мащабите на бедствието благодарение на дроновете.

Пожар край село Ново Кономлади

– Една снимка или видео, направени от 50-60 или 100 метра височина, променя и представата на човека за онова, което обикновено вижда от земята?

• И още как! Представете си какво вижда мравката и какво – човекът!

– Преди камерата да „полети“ само с възможните рискове ли човек трябва да бъде наясно или с „невъзможните“?

• С всички!!! Летенето с дрон трябва да се извършва много внимателно. На 12 март загубих моя основен дрон (Mavic 2 Zoom). Беше внезапна, мълниеносно развила се авария. Алгоритмите за връщане на дрона към точката на излитането не сработиха. Преценявам винаги възможните рискове, но този път – след 105 часа във въздуха, 812 полета и почти 1000 км изминато разстояние, се случи непоправимото. Подозирам фатален сблъсък с птица или (най-вероятно) авария на батерията. Два дни търсене, включително и с втория ми, по-малък и „стар“ дрон – Spark, не дадоха резултат. GPS данните на приложението дадоха последни координати над едно усойно дере между града и село Поленица. Давам този печален пример, за да се разбере, че „невъзможните рискове“ винаги са повече от очакваните.

– Ако не си планираш предварително „сценария“, това означава ли, че предварително си планирал провала си?

• Провалите ги „планира“ незнанието и арогантното поведение във въздуха. Убеден съм, че е крайно време и у нас всеки пилот на дрон да бъде сертифициран и проверяван веднъж годишно.

Нямате право да летите над 120 м, така е прието в САЩ и другаде. Европа, струва ми се, закъснява доста с общоконтинентален правилник. Не съм съвсем изряден и аз 😉. Заради снимка над село Цапарево издигнах Mavic-а на 300… И по-най-бързия начин слязох под 120…

Цапарево, 300 м над земята

– В какво се състои „планирането“ на един полет с дрон, какво трябва да си изясни най-вече операторът?

• Пилотът трябва да е отлично информиран за топографията на района (Google Earth помага), над който лети, за наличието на високоволтови електропроводи, метеорологичната обстановка, техническото състояние на дрона (последни версии на управляващото приложение), да изпълни прецизно всички предполетни процедури…

– За да не продължавам да си мисля, че снимането от дрон е съвсем фасулска работа, стига да имаш един хубав дрон, на който да се закрепи фото или видеокамерата, пробвай да ми докажеш, че греша!

• Не е фасулска работа. Безопасността на полетите е свръхзадача. Амбицията да имаме ефектен кадър може да бъде много, много опасна. Дроновете стават все по-достъпни и както казах вече – по света отдавна има строги правила за ползването им. Ние изоставаме твърде много в тази посока. Крайно време е общинските съвети и кметовете на общини да въведат ред. Има как!

– При прогноза за дъжд или сняг може ли да се снима с дрон?

• Масовите дронове не летят при дъжд и снеговалеж. Както и при силен вятър.

– Качественото и впечатляващо изображение зависи от: резолюцията на камерата, съвършенството на обектива, стабилност на дрона?

• Всичко зависи от „устройството“ зад обектива на камерата. Никаква техника не може да преодолее отсъствието на талант и творчески идеи. Не съм го казал аз… Иначе… получаването на качествена снимка е рутинна операция. Технологиите отдавна „забиха“ в небесата.

– Как човек, купил си дрон и решил да снима – било с фотоапарат, било с видеокамера, може сам да разбере до какво ниво е стигнал – като се осланя на собствения си критерии за хубаво и лошо, или като реши да чуе и мнението на хората в някоя от социалните групи?

• Някога имаше списания за фотография. Днес има Интернет – невъобразимо богат с образци на високо изкуство и безценни знания. Само мързеливият не би посегнал към тази Вселена от възможности за самообучение. Собствените критерии би трябвало да се сравняват с постиженията на другите.

– Ако трябва да оцениш уменията ти да работиш с дрон устройство по шестобалната система, каква оценка би си дал?

• Добър (3 ¹/²). Би трябвало да летя много по-често, повече и с повече фантазия, но никога не забравям възрастта си.

– Когато говорим за бизнес фотография с дрон устройство, има ли вероятност „да се ловят с трици маймуни“, ако човек си купи евтин комплект или дрон устройство втора употреба?

• Зависи от целите. Евтиното винаги излиза по-скъпо. Банално, но неоспорим факт. Най-първият ми дрон бе купен от „Алибаба“ 😉 Ако зад ъгъла Ви чака ново „Порше“, ще се качите ли на „Трабант“?

– Първото, за което се сещам, като използване на дрон устройство за снимане от въздуха, е снимането на поземлени имоти например. Дай още примери за бизнес приложение на дрон фотографията?

• Безброй са. Но нещо актуално… Горите около град Сандански са поразени от борова процесионка. Много бързо може да се състави карта на пораженията, ако се използват специализирани дронове. Да не говорим, че има и такива, които могат да пръскат с препарати. Не са скъпи – какво са за една община 30 000-50 000 лева? Втори пример: чрез дронове се следи (с огромна точност) строителството на големи инфраструктури обекти. Трети: мониторинг на язовири в сезона на дъждовете. Четвърти: периодично наблюдение на състоянието на земеделски култури – карти на влажността на почвата, нападения на инсекти… И какво ли не още могат дроновете…

Язовир „Бели брег“, време на безводие

– Преди две години представих в съда снимки на поземлен имот, направени с дрон, но съдът не допусна да бъдат приложени към преписката по делото, въпреки че снимките от самолети и спътници отдавна се приемат за документални доказателства. Това обстоятелство оказва ли се бариера пред развитието на този вид фотография?

• Бариерата е по-скоро в остаряло законодателство. Приложната фотографията с дронове се развива със страхотни темпове при това не само във видимия от човешкото око спектър на електромагните вълни. Няма логика снимки и видео, създадени с дрон, да не се приемат като документални доказателства. Точността, която се постига със специализирани топографски дронове, е чудесна. Дори масови дронове, подкрепени със специален софтуер, правят 3D модели на повърхността.

– Напоследък в интернет мрежата се появяват много панорамни снимки, направени с дрон. Виждал съм изключително интересни гледни точки. Ти правил ли си такива опити?

• Да, това е рутинно снимане, с минимална човешка намеса дронът изпълнява алгоритъм и постигате чудеса, включително и 360-градусова панорама. Прилагам такава снимка на града.

Сандански привечер

– Да приемем, че сме проверили всичко и сме направили едно видео от „птичи поглед“, какво следва от тук нататък със заснетото изображение, за да не бъдем неприятно изненадани впоследствие?

• Преди заснемането трябва много старателно да сме придобили поне базови умения, свързани с обработка на видео. Има прекрасни програми, някои от тях са дори безплатни. Труд, старание, постоянство… Просто е.

– И тъй като в анонса на днешния ни разговор споменахме, че заниманието с дрон фотография за тебе е предимно интересно и вълнуващо хоби, кажи ми – до каква възраст човек може да се занимава с една такава „играчка“?

• Не бива всеки да преценява сам това. Ето защо казах, че дрон пилотите трябва да бъдат сертифицирани и препитвани поне веднъж в годината.

– Познавам доста хора, които са успели да превърнат хобито си в занимание на пълен работен ден и да си изкарват по този начин прехраната. Сред тях е един мой приятел, който започнал да готви, докато жена му е на работа, а сега е „мастър шеф“ в престижен столичен ресторант. Често ли се случва една такава метаморфоза?

• Да, мисля, че да. Ученето през целия живот е крайно желателно. Умират и се раждат професии, хората – или поне любопитните от нас, търсят нови полета за изява, питат се за онова, което е зад хоризонта… Рутината днес е спокойствие, утре – изостаналост.

– Добра идея ли е да превърнеш хобито си в бизнес или по-скоро наивна?

• Харесва ми. Правил съм го, неведнъж.

– Казват, че да превърнеш хобито си в бизнес, това означава да успееш да изкарваш пари от него. Ти изкарваш ли достатъчно пари с тази „играчка“?

• Летя, за да видя света различен. Останалото е неважно. Спорадично печеля по мъничко, но не предлагам активно тази услуга.

– Според теб… трябва ли да гледаме на хобито си само и единствено като на случайна хрумка как да „прахосаме“ част от свободното си време?

• Не, категорично не. Времето е единственият невъзвратим ресурс. Хобито не бива да е само самоцелно забавление, а и опит за помощ, полезност.

– Не зная колко е вярно твърдението, че повечето от хобитата са терапевтични, тъй като облекчавали стреса и активизирали ума, и затова искам да те питам – вярваш ли, че едно хоби занимание може да промени в положителна посока психологичното здраве на всеки човек?

• Безпределно вярвам, изпитал съм го. Беше внезапен, силен и разбиващ всичко бърнаут, преди 6 години. Дроновете ми помогнаха. А отскоро се грижа и за цветя… 😉

– Часовете летене, броят на извършените полети, изминатото от дрона разстояние или количеството фото и видеофайлове са основата на натрупания опит за този вид аерофотография?

• Всичко, взето заедно.

– По кое човек по-лесно, по-бързо или по-задълго може да се „запали“ – по земната фотография или по въздушната? Какво дава единият вид и какво дава другият?

• Аерофотографията ме спечели за миг! Веднага щом научих, че има дронове, които мога да си позволя.

Фотографията, която безмилостно надниква в грозното и социалните низини около нас, е предпочитаната ми, не „пощенските картички“, които събират хиляди харесвания. Периферията на нашите градове е отчайваща. Рекламните издания са лицемерна измама, любима на политиците. Непрекъснато виждам тревога, униние и безнадеждност в много лица.

Дронът също може да покаже „прелестите“ на прехода и десетилетното бездействие на политиците. В града има дузина сгради и обекти, които са строени някога за благото на всички ни. Днес са гробници. Мисля да направя един годишен календар с тези снимки от въздуха и да го припомням винаги, когато някой се напъва да показва колко успешно управлява.

– Колко снимки или видеофайлове, направени с дрон, имаш в твоето портфолио?

• Няколко десетки са, които заслужават внимание.

– Провокира ли те мисълта да направиш авторска фотоизложба било в град Сандански, било в някоя друга арт галерия?

• Не. Фейсбук ми е напълно достатъчен. Страницата на Sandanski1.com във ФБ я следват 46 702 души към момента. Не съм достатъчно добър за арт галерия. През последните 2-3 години снимам много малко.

– Ако ти трябваше да завършиш това интервю, с кой въпрос би го направил?

• Има ли Бог?

– Съмняваш ли се, че има Бог или искаш да знаеш какво мислят и повечето хора около теб?

• „И Господ от свода, през гъстия дим, гледаше на всичко тих, невъзмутим!…“ Какво ли би написал за днешния див свят народният поет?