Семейство Панайотови (Борислав, Роза и Василка – баща, майка и сестра на загиналия пред сладкарница „Розита“ Емил Панайотов) пожелаха да разкажат за трагедията, която ги сполетя.Този текст и снимките в него са одобрени от сем . Панайотови.
Василка Панайотова, сестра на Емил Панайотов: Той се качва на желязна стълба, за да оправи навеса пред сладкарница „Розита“ и се подпира до климатик, по който тече ток.
Баща ми е бил под него и в момента, в който го хваща за краката, те се издуват. Той се е опитал да го дръпне, разбрал, че това е токът и отишъл да изключи бушона.
Но климатикът не е бил нашият, на сладкарницата, а на заведение „Ювиги хан“.
Брат ми пада върху една от колежките, тъй като токът го е убил директно, в сърцето. Не е паднал с голямо сила на тротоара, за да има мозъчна травма.
Навсякъде се говори, че брат ми е оправял климатик, а брат ми е поправял навеса на сладкарницата.
Климатикът, който го уби, е бил неизправен, не е бил занулен. Баща ми е електротехник, имало е само две жици, третата – за зануляването, я е нямало.
По цялата рампа, на която е закачен навесът, е текъл ток. Брат ми е спасил поне още 2-3-5 живота да не кажа, защото по цялото желязо е текъл ток.
Ако някой друг се е допрял, и той щеше да умре.Не искам да се говори повече, че брат ми е оправял наш климатик.
Без да изключи бушон, той нищо няма да започне да поправя.Трябва да се знае истината и повече да не се говори, че брат ми е поправял климатик.
Борислав Панайотов, баща на Емил Панайотов: Поправяхме навеса пред сладкарницата, тук, от дясната страна. Нещо се запъна и той постави стълбата на нашия климатик, а аз отдолу, с крака, я подпрях.Тъй като съм опериран, не мога да гледам нагоре и за 2-3 секунди сведох поглед надолу.Когато погледнах нагоре, гледам… детето не мърда.
– Емиле, татко, какво правиш? – попитах.
Той не ми отговори нищо. И видях, че краката му се надуват. Разбрах, че ток го е хванал. Помислих, че е от нашия климатик, изтичах бързо до таблото, това са около 15 метра и изключих шалтера, там тече трифазен ток.
Връщам се, виждам, че е паднал върху Боби, колежката, която работи в сладкарницата.
Тя бръкна в устата му, за да види, дали не си е глътнал езика. И аз бръкнах в устата му, но не си беше глътнал езика.
Ръцете му бяха обгорени, беше се хванал за рамката на климатика, който е бил под ток. Започнах да му правя сърдечен масаж.
В този момент дойде и кметът Атанас Стоянов. Нямах тази сила и отстъпих на кмета и едно друго момче да му правят масажи.
Линейката дойде. Докторът или сестрата, не помня, пипна тук (посочва сънната си артерия) и каза, че е починал.
Попитах шофьора на линейката, с когото се познавам отдавна, какво става… Гърбът му беше посинял… Той само поклати глава и разбрах, че всичко е свършено…