Много е важно не колко време детето ползва интернет, а за какво. Това каза в интервю за БНР Георги Апостолов, координатор на Националния център за безопасен Интернет.
„Често децата използват Интернет като убежище от техни реални тревоги и проблеми в ежедневието. Проблем има, когато това нарушава обичайния ритъм на живот. Тогава трябва да се опитаме да разберем какъв е емоционално-психическият дефицит, който едно дете запълва, като се крие в Интернет толкова дълго време. Ние трябва да търсим корена – причината това дете да търси убежище и укритие във виртуалния свят. Всичко, което касае детето и родителството, опира до думичката „разговор“. (…) Това е начинът да се установи линия на доверие между родител и дете, така че то да се отвори и да сподели какви други проблеми има, какво го тласка към това нещо“, каза още Апостолов.
Според него в чужбина това е нова ниша за бизнес на комерсиално ориентирани психиатри и психотерапевти, които правят мечешка услуга и на родителите, и на детето.
Той коментира темата, след като компютърните игри под формата на игрово разстройство бяха включени в класификатора на поведенческите разстройства на Световната здравна организация.
„Става въпрос за игрово разстройство и то не е в частта зависимости, защото няма зависимост. И всички паникьорски, сензационни заглавия – един час в Интернет е все едно един грам хероин и подобни неща, нямат нищо общо с действителността“, коментира Георги Апостолов.
Той разграничи пристрастяването и зависимостите от поведенческите разстройства.
„За да се определи като такова, игровото разстройство трябва да продължава минимум 12 месеца и да нарушава обичайния ритъм на живот. Това се изразява в недостиг на сън, неглижиране на учебните занятия, прекъсване на контактите със съученици, резки промени в настроенията и нервни кризи. Това са редки случаи – говорим за около 2% от потребителите на Интернет“, поясни експертът.