– Г-н Янев, протестът, който организирахте, прие декларация, в която се казва, че българското животновъдство се намира в тотален колапс. Призовавате, заедно с останалите животновъди от района, да се предприемат незабавни действия, за да се спасят остатъците от българското животновъдство. Защо, според Вас, забраната за пашуване в парк „Пирин“ и парк „Рила“, „обрича животните на гладна смърт през летните месеци, а фермерите – пълен фалит?
– Никой не е в състояние да промени биологическия часовник на животните. Нашите прадеди – тук, в същите земи, са имали стотици хиляди животни! В пъти, в пъти повече от днешните!
Тогава хората са били много по-здрави и много по-приближени до първоприродата си.
През зимата животните са слизали да пасат пърнар.*
В началото на април е започват да се качват в горните пояси на планината, през юли и август стигат в алпийската част на Пирин планина. По този начин животните си набавят необходимата храна. Векове наред е било така.
Ето защо ние искаме, така както преди години Европейската комисия е разбрала, че е необходимо, да се върнат тези стари практики, които се наричат пасторализъм.
Това означава животните да излизат в алпийската част на планината без егреци, както и да се поддържат в естествен вид местообитанията им.
Ако нашите животни престанат да си набавят по естествен начин от тревостоя и листниковия фураж, това които искат да ни забранят, то ние, животновъдите, изобщо няма да мислим, а направо ще ги отведем в кланиците.
Това са пасищни високопланински животни, те не могат да бъдат затворени в ясли, те не могат да са концлагеристи и да не излизат от оборите. Такова отглеждане е присъщо само в млечното животновъдство.
Ето защо българската държава трябва да подпомага фермерите така, както ги подпомага Европейската комисия.
Точно днес та взе важни решения за осигуряване на продоволствената сигурност чрез механизмите на антикризисния фонд.
Смятам, че до седмица всяка страна, членка на ЕС, ще може да прилага тези механизми.
България е най-зле в в ЕС.
Ако през 1990 година всеки българин е консумирал годишно средно по 15 кг телешко месо, то през 2020 година числото е по-малко от 1 кг. През последните 5 години около 80% от стопанствата у нас, отглеждащи крави и овце, вече ги няма, заминали са в кланицата.
Към момента един килограм царевица, ечемик или пшеница има цена от 60 до 80 стотинки. Един килограм концентриран фураж струва 80 ст. – 1 лв. Ние работим с месодайни породи говеда. За да може едно теле да има прираст 1 кг, когато е с 400 кг живо тегло, то трябва да изяде 10 кг концентриран фураж. Цената на телешкото е 9 лв, а себестойността на 1 кг телешко месо е 14 лв.
Всеки ден българските животновъди от направлението за месодайно животновъдство губят на килограм трупно месо по 5 лева. Това е убийствиено за родното животновъдство. Това е отрасъл, в който се работи 365 дни в годината, няма празници, няма Великден, няма Гергьовден. Всеки ден животните искат грижи
– Сред гражданството имате опоненти. Те посочват, че животните цапат планината, изяждат боровинките повсеместно. Какво бихте им отговорили? Възможно ли е пастирите на предотвратят това?
Отговорът на този въпрос чуйте в звуковия файл, който следва, 8’30″…
* Пърнарът (Quercus coccifera) е вид топлолюбив вечнозелен дъб, отлично приспособен към климата на Средиземноморието – негов ареал на разпространение. Представлява дребно дърво или по-често храст, с плитко напукана до люспеста сива кора, жилави овални листенца с бодливо-назъбен ръб и приседнали жълъди, чиито купули са покрити от извити навън шипчета – люспи. В България се среща извънредно рядко – в крайните югозападни и южни части на страната и локално в Източна Стара планина до 350[2] – 400 м н.в.[3] Включен е в Червената книга на Република България със статус „застрашен“.[3]
