„Дейността ми в културния живот на нашия град ми даде усещане за собствено достойнство, самочувствие и пълноценен живот. Даде ми естетическа наслада и творческо удовлетворение чрез участието ми в художествената самодейност и чрез срещи с изявени хора на изкуството от страната и чужбина. Даде ми прекрасни приятелства и изживявания от докосването до таланта им.“
Иван Данаилов
Искам да споделя някои неща от приятелството ми с Владимир Смирнов – актьор от Младежкия театър, гр. София. При подготовката на пиесата „Изключителен шанс“ на Кольо Георгиев в Младежкия дом отидохме да гледаме същата пиеса в Младежкия театър. Там се запознахме с артистите и сключихме споразумение за помощ от театъра. Така започна дружбата ми с Владимир Смирнов, с когото проведохме няколко срещи с младежите от града.
Владимир Смирнов е руснак, израснал в сиропиталище. Женен за българка, актьор, заслужил артист от трупата на Младежкия театър, гр. София. При първото му посещение решихме да го запознаем със забележителностите на Сандански и Мелник. Беше впечатлен от това, което видя.
В Мелник се случи нещо интересно. На моста на реката в центъра срещнахме един възрастен мъж. Вовката, като го видя, се спря, втренчи се в него и ми прошепна, че този човек има поразителна прилика с големия френски артист Мишел Симон. Мъжът отсреща разпери ръце в радостно възклицание: „Абе, момче, ти ли си артистът Владимир Смирнов?“
Започна оживен разговор между двамата. Човекът се казваше Костадин Пашов, наследник на Пашовата къща, сега музей. Разказа ни за историята на Мелник. Разходи ни из Кордопуловата къща, из останките от болярската къща на Алексей Слав; разказа ни за Яне Сандански, за легендите, за мелнишкото вино… Неусетно изминаха няколко часа. Бай Костадин ни покани в своята собствена винарска изба, която беше в автентичен стил от миналия век, осветявана от лоени свещи, обзаведена с дървена маса, бъчви с вино и глинени паници.
Там Вовката се научи да пие мелнишко вино. Мелнишкият Мишел Симон, както вече наричахме Костадин Пашов, стана приятел на Младежкия дом и често водехме гостуващите ни хора на изкуството от страната и чужбина в неговата изба. Особено впечатляващо беше посещението в избата на артистите от Лайпцигската филхармония, които, очаровани от обстановката и мелнишкото вино, с въодушевление изпълниха части от своя репертоар. Беше зашеметяващо изживяване.
През есента на 1981 г. новоназначеният председател на Народно читалище „Отец Паисий“ Димитър Спасов ми се обади, за да се срещнем. Сподели, че през новия сезон дългогодишният и многоуважаван ръководител на театъра към читалището – Славчо Парапанов, няма да има възможност да направи новата постановка, защото е служебно възпрепятстван. Спасов ме помоли да поема ръководството на театъра за този сезон.
Предвидена беше пиесата „Витрината“ на Емил Манов, която се играеше и в Младежки театър, гр. София. Обадих се на моя приятел Владимир Смирнов, който също играеше в тази пиеса. Ние уговорихме посещение на тяхно представление с нашия театрален колектив. При гостуването ни се уговорихме постановчик-режисьор на „Витрината“ в Сандански да бъде Владимир Смирнов.
В началото на м. септември 1981 г. започнаха репетициите. Участниците бяха: Благой Терзийски, Добра Велинова, Благой Органджиев, Иван Данаилов, Васил Тачев, Таня Йосифова, Георги Андонов, Наташа Петрова, Костадин Коляшев и Веска Русакова. Беше направено разпределение на ролите, изготвена беше характеристика на всеки един от героите в пиесата, дадена беше задача на всеки актьор в различните сценки и ситуации.
При започване на репетициите, още на маса, се изчистиха всички интонационни характеристики на образите и поведението им при всяка ситуация. Постановчик-режисьорът Владимир Смирнов с професионално отношение към всеки един от нас изискваше точно изпълнение на тези задачи. След много труд, постоянство и отговорност от страна на всички изпълнители, с музикално оформление и осветление, през месец април 1982 г. се осъществи премиерата. Това беше първата театрална постановка на нашия театър в новопостроения Дом на културата в гр. Сандански, посрещната с овации от публиката!
Беше договорено Владимир Смирнов, Димитър Буйнозов и Иван Несторов (от постановката на софийския Младежки театър) да ни гостуват през следващия театрален сезон на едно представление в Сандански в нашата постановка! Но поради текучеството на изпълнителите в нашия самодеен състав това не можа да се осъществи.
Владимир Смирнов остана наш приятел, като ни посещаваше често чак до смъртта си след инсулт през 2000 г.
От следващия театрален сезон Славчо Парапанов смени работното си място и остана ръководител на театралния състав до 1998 г., когато се пенсионира и аз го заместих като ръководител на театралния състав.