Борис Андонов: ГУМ ще бъде отворен към външния свят, към хората навън, те ще виждат, че се случва нещо в тази сграда

Борис е на 33 години, казва, че е „в края на Христовата възраст“. Помага във фирмата от 15-годишен, а след като навършва 18 години официално се присъединява към нея. Завършва УАСГ през 2011 г.  

„Интересно ми е, закърмен съм със строителството, опитваме се да правим хубави неща, да бъдем конкурентни“, казва Борис.  

Собствениците на „Монолит 21“ са се съсредоточили да работят в София и Перник.  

„Не че нямаме предложения и за други места, но от гледна точна на оперативното управление и логистиката, считаме че това е оптималното за нас. Ако имаме правилните хора, е добре, но в момента би било неправилно да се разпръскваме повече из страната. В Перник и София има добри и големи проекти, които са ни достатъчни“, доочерта профила на компанията Борис. 

Понастоящем „Монолит 21“ строи няколко големи кооперации в София и Перник. Сградите имат общо 8000 кв. м РЗП. Друг проект е една малко по-специална еднофамилна къща с 1600 кв. м РЗП. Тя има подземен паркинг за около 15 леки коли. В портфолиото на „Монолит 21” можем да прибавим и промишлени халета.  

„За жалост“, продължава Борис, “в нашия район големи проекти, които са по 2-3 млн. лв., са рядкост. Последният подобен, който построихме, бе заводът на АББ (немско-швейцарска- италианска фирма, https://new.abb.com/bg) в Петрич, трябваше да го направим за 9 месеца, проектът бе за 6-7 милиона, по немски стандартни. За него се преборихме с големи конкурентни фирми. Заводът работи пета година и като цяло не сме имали проблеми по отношение на гаранциите“. 

Съпътстващ бизнес на „Монолит 21“ е изграждането и експлоатацията на соларни паркове. Малкият е с мощност 30 кВт, а големият – 1 мегават. Единият е в Петрич, другият – в района на жп гара Сандански. 

• Тази прекрасна сграда, бъдещият ГУМ, версия 2.0, чиито 3D симулации виждам пред себе си, „Монолит 21“ взе на концесия за 35 години. Според концесионния договор трябва да вложите около 6 млн. лева, нали? 
• Да, но реално ще са доста повече. Всеки знае, че цените на строителните материали скочиха с около 30% нагоре. Без да задълбаваме много, реалното повишение нашата инвестиция ще се повиши с този процент. През миналото лято скокът на цените беше доста стресиращ, особено на металите и някои петролни продукти. Това бе следствие и на Ковид кризата, и на войната в Украйна. Някой по трасето трябваше да „избие“ разходите като цяло. Пример. Преди Ковид кризата цената на желязото бе около лев за килограм. След като започна войната в Украйна цената стана 2.40 лв. Голяма разлика за кратък период от време. Да не говорим за газа, електроенергията, основните строителни материали – бетонът и циментът са енергоемки при производството им. Покачването на цените и тук бе в рамките на 30-40%. Разходите за труд – също. Ясно е, че те никога вече няма да намалеят. 
• Кой е архитектът, захванал се с дълбоката модернизация на ГУМ? 
• Едно архитектурно студио от София, доработките са на други две дами. Наложи се това, защото основният ни архитект е жена, която в момента е млада майка. Тук виждате първоначалния проект. А тук – последният вариант. Въртяхме го, сукахме го – искахме да го направим проекта една идея по-добър. Решихме да не правим чак толкова много разчупвания, а да направим по-светла сградата. 
• Предлагам да се поразходим по етажите. На партера какво ще има? 
• Планираме там да има два големи магазина от вериги и банка.  
• Какъв бе подходът при разпределение на площите? 
• Ще кажа, че още от началото на проектирането искахме да има както големи компании, така и по-малки, местни, микс някакъв. Първоначалното ми впечатление беше, че сградата е голяма. Впоследствие, когато започнахме да правим разпределението, разбрах, че е дори малка. За да имаме по-голям брой малки магазини и наематели на горния етаж, се оказа, че ще имаме доста голямо количество общи площи. Реално – 50% отдаваема площ, 50% общи площи. Чисто икономически цената, която даваме на партера, трябваше да бъде същата и на първия етаж. Едва ли би имало някой да се съгласи  на това. Ето защо преминахме на варианта с големи магазини с площ 200+ кв. м. 
• Разбирам. А над партера, на първия етаж? 

• Ще има един доста голям магазин, около 700 кв.м площ, един от 350 – или два по-малки. В момента сме в преговори за тази площ и за още два магазина, които са по 200 кв.м. По първоначалния проект се предвиждаше да има фитнес зала, но човекът, наш човек, местен, започна да работи това в София, преди година и половина. Потръгнаха му там нещата и се отказа. РЗП на първия етаж е около 1500 кв.м. 
• Лесно ли намирате бъдещите наематели? 
• Не беше много сложно, а сравнително лесно. Под „лесно“ разбирай договори от по 50 страници. В Сандански в имаше глад за т.нар. ритейл паркове от вида на „КиК“ и „Пепко“ (Ритейл парковете съчетават множество обекти и услуги под един покрив и са перфектната опция за повишаване на атрактивността на локацията – б. ред). В страната има голям бум на този сегмент, който се развива бурно. На ниво минус едно (с вход откъм ул.“Башлийца“, б. ред.) имаше складови помещения, котелно помещение, работилница. Там ще има магазин за хранителни стоки. До него ще се достига и от „Башлийца“, и от централния вход на ул.“Македония“. Наемателят е ясен. 
• А вътрешното придвижване в сградата? 
• Ще има 3 ескалатора и 2 асансьора. Видя се, че на никого не му се ходи по стълбите. Държим сградата да бъде достатъчно модерна и да може да се използва еднакво удобно – както от санданчани, така и от гостите на града. 

• На третия етаж какво ще има, там където беше административната час на ГУМ и залата? 
• Идеята ни е на този етаж да има ресторант от среден клас, с детски кът към него. Предвидили сме и няколко павилиона за бързо хранене. 
• На покрива? 
• Там ще има „Скай кафе“. Хубава гледка има оттам – Разцепения връх, цялата долина на Санданска Бистрица. 
• Много вехтория изнесохте от сградата… 

• Да. Около 20-25 камиона стари шкафове и какви ли не още мебели. Много време ГУМ се е използвал за склад за непотребни вещи. А строителните отпадъци, които сме изхвърлили до момента, са поне 200 камиона. Къртенето се прави на ръка от 10 човека. Дори една малка машина за къртене тежи 2 тона. 
• Как е строена тази сграда? Има-няма това са почти 50 години оттогава… 
• Строена е трудоемко, с доста строители. Конструкцията е здрава, но не отговаря на съвременните изисквания за сеизмична безопасност и устойчивост. Наложи се да направим много сериозно укрепване на сградата. Отвън гражданите виждат само малко част от тези укрепвания. Поставени са 10 нови противоземетръсни шайби, със солидна дебелина – 40 см. За да бъдат просторни магазините прибегнахме до нестандартни инженерни решения. На ниво минус едно, което е половината от ГУМ – откъм ул.“Воден“, където е археологията и по тази причина нямаме право да правим промени, също сме приложили нетипични решения. Оказа се още, че двата съществуващи асансьора са на неправилни места. Разрушаваме ги и правим два – чисто нови, съобразявайки се с изискванията на наемателите. Прави се още един, нов, който ще бъде само за ресторанта. Имаме забележки и към конструкцията. Има оголени железа например. Но като архитектура… бих я оценил доста високо. Ако се питате, защо досега не е паднала нито една от облицовъчните мраморни плочки, то отговорът е, че всяка от тях е захваната и отгоре, и отдолу с метални штифтове, фи 6. Същото важи и за парапета на покрива. Оценявам високо и вътрешното оформление, което за времето си е много добро, включително и вътрешните системи за вентилация, отопление и климатизация. Ние сега ги премахваме, но пак ще ги направим. 
• Трудни решение при проектирането? 
• Да. Голямата дилема беше дали търсим решение като за мол, една по-затворена сграда. Знаете, че идеята на мола е да бъде изолиран, така че след като човек влезе в него, да не мисли за външния свят. Основното предизвикателство за мен бе как да накараме местните хора да влязат в ГУМ. Ни се разхождаме по главната улица, посещаваме магазини, те са отворени към нас, виждаме интериора им. С решението тип „Мол“ обаче се избира неангажираност към външната среда. А би било хубаво да се вижда животът вътре в самата сграда, нали…? Така при нас надделя възгледът ГУМ да бъде отворен към външния свят, към хората навън, да се вижда, че се случва нещо в тази сграда, да не бъде както е било преди. 

• Кога ГУМ ще бъде готов за втория си живот? 
• Първоначалните планове бяха за към края на годината. Но… Проблемът на сградата е, че няма никаква техническа документация за нея. Всички чертежи са изгорели в Благоевград преди 10-15 години. Ползваме и се водим от разни доклади, които са се правили през годините, но които не са съвсем акуратни, особено за покрива. Пише в тези документи, че конструкцията е един вид, а после се оказва, че тя е съвсем друг. И започват проблеми и предизвикателства. Това ни забави, имахме 2-3 месеца препроектиране. Второ: в сградата е заложена някога 200 кВт мощност за консумация. Реално днес ни трябва мощност 1 мегават. Само хранителният магазин, за който Ви говорих, изисква 200 кВт. Хората искат добро осветление, климатици, вентилация. Само един от ескалаторите е 15 кВт, а те са шест. Това прави 100 кВт. Налага се, за което ще се извиним на обществеността в града, да разкопаем и сменим около 800 м кабели в ЦГЧ: от хотел „Спартак“ – до ГУМ, от ГУМ – до „Сандански перла“ и от „Почивно дело“ – до ГУМ. Това ще стане през септември. Ще направим по този повод специална информационна кампания. Ще разкопаваме на части, не всичко едновременно. 
• Наложи ли се да правите анекс към договора с общината? 
• Засега – не, но ще се наложи, за да бъде всичко както трябва. В момента не можем да кажем все още, какво ще бъде „финалното нещо“. Ето защо изчакваме, за да не правим 2-3 анекса за едни и същи неща. Реалният срок да приключим проекта е началото на 2024 година, но все пак има уговорки. След като подменим кабелите по трасето, което описах, трябва да получим разрешение за ползването му и ЧЕЗ да стане собственик на кабелите. Изграждаме и нов трафопост, който обаче ще си остане наш. 
• За финал, какво ще кажете санданчани? 

• Имаше „едно нещо“, което стоеше в центъра на града и се рушеше. И аз, и баща ми най-вече, сме хора, които са израснали в града и искаме да се случи нещо хубаво. Тази сграда да бъде център за млади хора – и магазините, и ресторантът, и скай кафето, и детският кът. Защо казвам това? Имахме доста добри предложения, финансови – да има казина и други подобни. Концепцията да има и казина, и майки с колички, въпреки ухажванията, че хазартния бизнес вече не е като едно време, оставя едно тънко съмнение, че не е така. „Контингентът“ на казината е ясен. Но… скай кафето и ресторантът в момента са зоните без наемател, но водим преговори. Аз, като млад татко, изпитвам необходимост да отида на приятно място, за да хапна, но в същото време децата ми да не издивяват около мен. 
• Изкушавам се… но, все пак ще попитам: като се разхождаш из града, набелязваш ли си Цел №2, след ГУМ? 
• Към момента – не, ако трябва да съм откровен. И все пак… трябва да се направи проект за Пазара. Време му е, нека сме откровени. Ако трябва да се направи нещо хубаво, то трябва да се бутне и всичко наново. Ако си ходил Петрич, знаеш, че там  пазара го направиха като усъвършенствана версия на онази част от нашия, която започва от Старата автогара. Но имат климатизирани будки и т.н. Хубаво нещо са направили. При нас всички сергии са отворени, пече ги слънцето. Но наистина в момента не набелязвам следваща цел, тъй като цялото ми внимание е ангажирано с  ГУМ – и финансово, и технически. Ще приключа със следното: град Сандански трябва да стане дестинация за всеки ден от седмицата, не само през почивните дни или празниците. Ние сме вече междинна станция на хората, които пътуват към Гърция. Няма лошо, това е пазарна ниша, която трябва да се използва. А Петрич в момента се развива като индустриален град и са много по-напред от нас в някои отношения…