Здравейте! Добре дошли в днешния Епизод №17, на Подкаст „101 теми“ е на теми на Sandranski.com.
Ще оседлаем Машината на времето и ще се впуснем в пътуване – не просто назад във времето, а под земята. Там, където се спотайват следите от миналото. Ще говорим за археология, науката, която свързва тишината на отминалите епохи с въпросите на съвремието.
Как са живели хората по нашите земи преди хиляди години?
Какво можем да научим от една глинена купа от стените на древна къща или нещо толкова древно, колкото една монета или украшение?
Те не само разкопават пластовете на времето, но и събират парченца история, за да я разкажат разбираемо и достъпно за всички.
Ще поговорим за тяхната работа, за най-интересните находки, за технологиите, които променят археологията днес и за това, защо миналото има значение, не само за учените, но и за самите нас.
Представям Ви Антон Ковачев, директор на Археологически музей Сандански, гл. асистент д-р Методи Златков, Национален археологически институт с музей при БАН, Мария Пашова – от Отдел “Археология“ при Регионален исторически музей Благоевград и гл. асистент д-р Филип Колев, Национален археологически институт с музей при БАН.
Започваме!
И така, как археологията ни помага да разберем кои сме и откъде идваме? Методий?
Този въпрос е по-общ, разбира се. Той е свързан с цялостното ни представа за миналото. И за това, доколко има значение да го познаваме и каква е роля играе то в нашия живот.
Историята има голямо значение за нашия живот, защото тя ни дава представа къде се намираме ние в пространството и във времето, защото ние не сме се появили от нищото. За да бъдем това, което сме днес, сме извървяли определен път, извървяли са много събития, години и векове, и те са довели от това, което е днес. И ако ние не познаваме миналото, сме обречени да повторим много грешки.
Това е клише, но е истина. Археологът е един от елементите на опознаване на миналото, и то е всъщност важно за местна среда, защото всяко място има своята памет.
Останките от миналото, които ние проучваме и виждаме, са това, което остават. И паметниците, които оставят, когато ги проучваме и ги реставрираме, са нещо като паметници, които оставят за всички хора, които са в този район. Както има такива останки в центъра на Сандански, в Мелник и на други места в района, те могат да бъдат видени и хората да се докоснат директно до миналото и до нашите предци.
Други мнения?
Антон Ковачев
Мога да добавя, че работата на археолога е нещо като работата на следователите на местопрестъплението. Събираш всички възможни данни, за да възстановиш една сцена, нещо, което се е случило.
Така че горе-долу това е, което и ние правим, само че не е местопрестъпление, а просто следи от живота на нашите предци.
Филип Колев
Основната задача на археолога е всъщност опазването на нашето минало, както колегата каза. Това е нашия принос към бъдните поколения.
Задачата на археолозите е именно да го запазим за бъдните поколения, изследвайки живота на нашите предци. Да предадем това знание за бъдещите поколения. Това за мен е нашата наука.
Госпожо Пашова, Вие?
Аз само мога да допълня буквално, както казаха колегите, че изследваме археологическите следи, за да покажем всъщност точно от къде идваме, като обикаляме села, градове и точно къде живеем днес. Археологията оказва това.
Така, как са живели хората преди 2-3 хиляди години? Това е изключително любопитно. Не случайно в началото вметнах за Машината на времето, колкото и хипотетично и научно невъзможна да е тя. Но по нашите земи са намерени артефакти, ако се не лъжа опреди 7000 години, когато се строеше правеше АМ „Струма“. Какви са били домовете, храната, инструментите, предметите от бита?
Методи Златков
Само ще кажа, че са 7000 години, а друга – 2-3000 години. Това е много време, голям археологически диапазон и съответно начинът на живот на хората през всички тези векове се е променял.
Едно е през праисторията, друго – през античността. След това – в през Средновековието, всичко отново се променя. Ние изследваме цялото това нещо. Наистина, най-раните следи в района, специално тук на Петрич-Сандански, са от ранния неолит.
Мария Пашова
Когато проучиха праисторическото селище при село Дамяница, където след това мина магистралата, установиха, че то обхваща два периода – неолит и халколит. Какви са били къщите? Къщите са плет, изплетен плет, омазан с глина.
Това намираме на терен, вече като опожарени къщи и мазилки. В тази епоха основните материали са глина, камък и кремък. Инструментите са от камък, кремък и това, съдовете са от глина. И това, което възприемат като свят, ако възприемат изкуство и всичко останало, правят фигурки. В тази връзка музеят в Благоевград направи две изложби тази година, свързани с такива материали, намерени в Дамяница. Едната в Американския университет, другата в залите на музея, с много интересни скулптурни представители.
Методи много точно казват, че това е твърд и голям отрязък от време, за да се опитваме да правим някакви обобщения, така ли?
Просто би трябвало да се говори за отделните епохи, ако искаме малко по-прецизни, защото има разлика. Едно е през неолита, халколита и съвсем различно през античността.
Антон Ковачев
Но чисто математически, ако трябва да отговорим на този въпрос, как са живели, може да се обобщи така – по-зле от сега.
Какви войни са се водили по нашите земи? Най-страшните, за които имате доказателства, през кои периоди? Отделно търговията, търговските пътища, какви контакти са осъществявали нашите предци с други народи и държави в тези времена?
Филип Колев
Доколкото ни е известно, поне за античността, знаем от изворите, основно Тукидит, че районът на Сандански-Петричкото поле е бил засегнат от походите на тракийския цар на Ситалк, насочени срещу македонското царство.
Следващият по-голям исторически период, който тези земи се свързват с някакви военни действия, са походите на Филип II, бащата на Александър Македонски, който завладява Тракийското племе синти и в неговата територия основава Македонската колония Хераклея Синтика.
Друг по-сериозен момент са последвалите келтски нашествия и голямата нестабилност през III век, предизвикана от тях. Следващият момент през античността е идването на римляните и третата македонска война, която довежда през 167 година до покоряване на македонското царство.
Тези събития са засегнали и Сандански-Петричката котловина, такива разрушения са регистрирани в Хераклея. Варварски нашествия: имаме определени доказателства за тях и през I век. Става въпрос за тракийски племена като меди, както и други балкански племена като скордиски, дарданци, които нападат македонците.
Това е вече Римска Македония и римляните се опитват да се защитят. Нови войни в този район се водят след Христа, когато са нашествията на варварите, засвидетелствани в цялата източна и централна и южна част на Балканския полуостров. Следващия момент на военни конфликти, колегата Златков може да обясни, вече са през Средновековието.
Методи Златков
Това е края на VI и началото на VII век, когато се променя демографската и селищна картина в района. Старите късноантични селища престават да съществуват. Върху тях и в околността им се появяват други селища.
Изворите са оскъдни, но знаем, че населението се променя тотално. Това е краят на VI и VII век. И това не е картина, която само тук се проявява, а в почти за целия полуостров. С малки изключения – по крайбрежието на полуострова.
След това постепенно империята Византия, която е владеела Балканския полуостров до тези два време, тя реално губи контрол върху по-голяма част от полуострова, но започва да го възвръща през VII век. Това е документирано в изворите, започва постепенно да става в средата на VII век, когато има известни войни, които се водят за контрола върху Виа Егнация (реално Беломорска Тракия). Вече е средата на VII век, когато императорът опитва да възвърне контрол върху пътя, който се свързва с Константинопол със Солун.
Постепенно се появява и българската държава, която в IX век се разширява и установява контрол върху този район. Сигурно сме, че това е станало някъде до средата на IX век.
Българската държава владее района на Средна Струма, но то приключва след злощастното сражение при Ключ, през 1014 г. Тогава се споменава Мелник и района на Мелник, което е реално района на днешния Сандански. Населението на района се било укрепило в Мелник, но се предава на императора след тази голяма загуба.
Това е първото споменаване в средновековните извори на Мелник, което е центъра на района през Средновековието. След това започва византийската власт тук, която продължава някъде до началото на XIII век. Тогава започва да се създава постепенно новата серийна мрежа в района.
Реално в този период, XIII-XIV век, се създават голяма част от селата, които днес съществуват в района на Сандански и Петрич.
Как определяте къде да има разкопки? От Тони знам, че тази година обикаляте по трасето на бъдещия газопровод и откривате точки, в които започвате да правите разкопки, да изучавате…
Методи Златков
Има три вида проучвания. Първият е този, който е най-добре познат – разкопките. Когато се копае под повърхността, този, за който питате, са т.нар. обходи или терени издирвания. При тях археолози, специалисти правят систематизирани наблюдения на повърхността и регистрират обекти по белезите, които се виждат по повърхността. Даже тук, в района на Сандански, имаме проект, в който вече 4 години продължава за системно такова проучване, защото това е тежка работа, която отнема финансиране и време и става бавно.
За тези 4 години ние работим по 10 дни на сезон, но след това има и доста работа, която трябва да се довърши като обработка на натрупаните информации. За това време сме обходили и покрили няколко землища – на самия град Сандански, на Поленица, на Лешница, на Джигурово, на Ласкарево и на Пиперица, и още няколко частични землища. Това е трудоемък процес, но нашата идея е да го правим дълготрайно, за да може и ефектът да е по-дълъг.
Крайната цел е двояка. От една страна е чисто научният резултат, т.е. ние да знаем колкото може повече за цялостната история на района, за селищното развитие на района и какви паметници имаме потенциално там. А втората е, че като знаем тези паметници, да може да ги опазим от различни инвестиционни намерения и от различни посегателства.
Съвременните технологии как ви помагат? Дронове? Спътникова информация?
Използваме и традиционни методи, те са основни: просто наблюдение и познаване на материала и терена. Разбира се, имаме и нови. Най-елементарното, но базисно, е използването на GPS-и, които ни дават възможност с голяма точност да позиционираме това, което откриваме. Нещо, което е било трудно на нашите предшественици, на проучвателите, които са работили преди нас.
Преди 30-40 години, когато са правили, да речем, първите такива проучвания в района – началото на 70-те, са работили с карти мащаб 1:5000, които дори не винаги са ги имали. И позиционирането на това, което откриват на терен, често е било трудно. Докато днес нямаме това проблем, благодарение на това, че технически всеки разполага с GPS на телефона си и много точно може да запишем местоположението, но това, което регистрираме.
Има и сателитни снимки, които може да се ползват. Има сайтове, които позволяват да се видят на терен, да се гледат карти от различно време, което е страшно полезно. На картата от 1932 година например, когато местностите са различни, някои пъти речените корита са променяни, къде е имало заблатяване тогава, къде е нямало.
Това са предимства. И използваме, разбира се, и сателитни снимки, които са общодостъпни. И ортофотография използваме.
Едно от нещата, което вече е достъпно, но струва малко повече пари, са лидарните изследвания. За първи път ще ги направим тази есен за част от терена в района.
Къде точно?
За една-две крепости в района, които са в горски масив. Това е лазерно сканиране, което специално в такива райони, които са обрасли, би могло да ни позволи да видим по-добър релеф на терена. Например: къде има крепостни стени, те да се отличат по-ясно, защото не винаги могат да се видят с просто око на терена.
Използваме и дронове. Имаме дрон, с който правим и фотографско заснемане, за по-добра визуализация и представяне.
Фотограметрията се прави за отделни обекти. Аз, като работих в Мелник, се направи фотограметрия на паметника, който проучвам.
Съществува ли карта на археологическите находки, артефакти, намерени в нашия район, като да речем има географска карта за растения, животни, растителност? Има ли опит да се направи такава карта, Тони?
Има археологическа карта на България, където всички обекти, които са регистрирани, са намесени там. Тя не е общодостъпна, разбира се, но да, има карта.
А за нашия район?
И за нашия район. Тя всяка година се обновява. Както каза Методи, ние всеки година последните четири, правим обходи и регистрираме нови обекти, колко са над 200.
Каква е помощ, ви оказват местните общности? Има предвид и общините най-вече, и граждани. Каква е ролята на местните общности в помощта, от която със сигурност имате нужда?
Принципно, много е важна ролята на местните хора, защото те често познават района най-добре. За съжаление, хората, които са били най-близо свързани със земята, тези, които са работили цял живот полска работа, си отиват или се по-малко остават. Ние се срещаме с такива хора, когато работим на терен и те често са ни в помощ, казвайки ни за някакви обекти, които ние не бихме могли да регистрираме без тях. Така че тяхната помощ е незаменима.
Край на Част №1
