Вълна от публикации в европейските медии предизвика бурни реакции, след като стана ясно, че Световната здравна организация (СЗО) и Европейският съюз обсъждат възможността за премахване на филтрите на цигарите.
Според германския BILD, в проектодокумент на Европейската комисия се предлага пълна забрана на филтърните цигари и еднократните електронни цигари (вейпове), като аргументът е опазване на околната среда и намаляване на „привлекателността“ на пушенето.
Само ден по-късно обаче няколко авторитетни издания, включително WELT, VOL.AT и Politico Europe, цитираха официален говорител на Европейската комисия, който заяви:
„Няма планове за забрана на цигарите с филтри в Европейската комисия.“
Европейската комисия подготвя цялостна стратегия за затягане на контрола върху тютюневите изделия, съобразена с нови предложения на Световната здравна организация (СЗО). Мерките ще бъдат представени по време на 11-тата Конференция на страните по Рамковата конвенция на СЗО за контрол на тютюна (COP11), която ще се проведе в Женева между 17 и 22 ноември 2025 г.
Според изтекли документи, за които писаха някои европейски медии, пакетът включва редица ограничения, които биха могли да заличат изцяло европейския пазар на тютюневи изделия – от тютюневата суровина до крайния продукт, а стотиците хиляди тютюноработници и търговци да загубят препитанието и бизнеса си. Сред обсъжданите предложения са:
- пълна забрана на цигарите с филтър, мотивирана с екологични аргументи и идеята, че филтрите повишават „привлекателността“ на пушенето;
- ограничаване броя на обектите за продажба и забрана на даване на каквито и да било стимули на търговците на дребно на тютюневи изделия, което може да засегне хиляди малки и семейни обекти в ЕС;
- въвеждане на поколенческа забрана – тоест забрана за продажба на тютюневи изделия на лица, родени след определена дата, по модела, изпробван (но бързо отменен) в Нова Зеландия;
- край на държавните субсидии за земеделците, отглеждащи тютюн;
- значително увеличение на акцизите и фиксирани високи маржове и цени с цел ограничаване на потреблението.
С подготвяните мерки под заплаха се оказва целият сектор „тютюн“ – по цялата верига от отглеждането на тютюн, доставките, производството, дистрибуцията и търговията, които осигуряват над един милион работни места в Европа и носят милиарди евро от акцизи годишно в държавните бюджети. В България акцизите от тютюна възлизат на 3,9 млрд. лв., което представлява близо 10% от всички данъчни приходи в държавния бюджет. Тютюневият сектор у нас и в Европа е не просто индустрия, а значим икономически стълб, чието участие в европейския БВП се сравнява с това на средно голяма държава членка на ЕС.
Критики: икономически и социален риск под прикритието на „здравна грижа“
Докато официалната аргументация на Европейската комисия и СЗО е насочена към „защита на общественото здраве и околната среда“, редица експерти, политици и представители по цялата верига на доставки на сектора предупреждават, че мерките ще имат дълбоки негативни икономически и социални последици. Първите, които биха пострадали от фалити, са малките семейни търговски обекти и тютюнопроизводителите – със загуба на десетки хиляди работни места и увеличаване на нелегалната търговия с тютюневи изделия от трети за ЕС държави.
България традиционно подкрепя европейските усилия за ограничаване на тютюнопушенето и въвежда нови и по-строги ограничения, но в същото време ще бъде сред най-засегнатите страни при подобни рестрикции.

Снимка: iStock by Getty Images
Тютюнът е култура с вековна традиция и социална значимост, особено в по-бедните селски райони. Прилагането на тези мерки може да има тежки икономически последици за България, където хиляди семейства все още разчитат на тютюна като основен поминък, а в сектора са заети десетки хиляди души – от производството до дребната търговия. През 2024 г. приходите от акциз върху тютюневите изделия у нас достигат близо 3,8 млрд. лв., а с постепенното повишаване на акцизите, вече планирано от държавата в следващите години, приходите ще превишат 4 млрд. лева годишно.
Особено спорна е идеята за забрана на филтрите – стъпка, която би върнала пазара „в ерата на цигарите без филтър“ и би създала ново поле за нелегални цигари с филтър от незаконно производство или контрабанда отвън. Експерти подчертават, че ЕС вече има действащи разпоредби за пластмасите за еднократна употреба, които включват и филтрите, и че прилагането на тези разпоредби би било по-ефективно от въвеждането на забрана на филтри.
Критиците посочват още, че Европейската комисия е решена да използва резултатите от COP11 като предтекст за приемане на „глобални ангажименти“ на ЕС, за да прокара последващи промени в европейските директиви за тютюна и акцизите без оценка на въздействието върху ефективността, приложимостта и социално-икономическия живот в съюза.
Подобен подход би означавал прехвърляне на националните законодателни инициативи и установените с Договора за ЕС процедури в Европарламента и Съвета към изпълняване на препоръки на международни организации, което поставя въпроси за прозрачността и суверенитета на решенията.
Какво следва
Очаква се окончателното решение за становището на ЕС за COP11 на СЗО да бъде взето от министрите на здравеопазването на държавите членки през октомври.
Междувременно напрежението расте – както сред тютюнопроизводителите, индустрията и търговците на дребно, така и сред потребителите на тютюн. Мнозина виждат повече демагогия, отколкото прагматизъм, и се съмняват, че зад лозунга за „по-здравословна Европа“ може да стои икономическа катастрофа за цял сектор, който досега осигурява милиарди евро приходи в държавните бюджети.


