Масовата психоза и суматоха около съдбата на многострадалната МБАЛ „Югозападна #болница“ е печален факт. Quo vadis #Сандански #Петрич #Кресна #Струмяни?
Ето защо е необходимо дебело да се подчертае, че прехвърлянето на общински активи към частен субект представлява доброволно предаване на институционален суверенитет.
Когато една община се лиши от собственост, тя се лишава и от възможността да упражнява стратегически контрол върху ключови обществени системи. Това не е обикновен технически акт, а фундаментална промяна в архитектурата на местното управление.
Следва да се отчете и по-широкият контекст. Инвеститорът не идва тук, защото регионът е пример за устойчивост или защото сме особено привлекателни, умни и с прекрасно дълбоки сини очи. Той идва, защото е усетил слабостта на системата.
Здравеопазването в района кърви от много години и хищниците веднага усещат мириса на още първата молекула кръв. Това е логиката на пазара – навлизаш там, където институционалната уязвимост създава възможности за придобиване на стратегически активи при минимален риск.
Не бива да забравяме, че здравеопазването е повече ключов елемент от националната сигурност, отколкото социална услуга.
Когато контролът върху него бъде дори частично прехвърлен, се прехвърля и част от способността на държавата и общините да гарантират устойчивост, реактивност при защита на населението. Това вече е сделка, която засяга основите на обществената стабилност. Бурните реакции на гражданите в социалните мрежи го доказват, гражданите на които за жалост е отнето априори правото на широко обществено обсъждане. Никакви PR хватки не могат да преодолеят това усещане. Засега…
При липса на ясни гаранции и професионално изготвен дружествен договор съществува реален риск четирите общини да се окажат в структурна зависимост от частен субект.
В подобен сценарий инвеститорът неизбежно придобива не само икономическо, но и политическо влияние, което може много скоро да се разпростре и върху други секторни политики. Така се създават условия за формиране на генетично увреден модел на управление на здравната политика, който напомня локален феодализъм – концентрация на власт, която трудно се контролира и още по-трудно се коригира.
Затова е необходимо процесът да бъде максимално прозрачен, юридически обезпечен и обществено легитимиран. Само така може да се гарантира, че решенията ще бъдат устойчиви, защитени и в интерес на гражданите, а не в интерес на „инвеститор“, който – подушил криза – е решил да я превърне в мощно собствено предимство.
