„Харчим много пари за хора, които изобщо нямат нужда от закрила. Това е лудост.“ Дания радикално затяга миграционната си политика. Парламентът прие нов закон, с който страната се затваря за бежанци.
Социалдемократическото правителство на Дания иска повече справедливост в миграционната политика – своята собствена и международната. С този аргумент през април то представи спорен проектозакон, който сега беше приет от парламента със 70 срещу 24 гласа. Мярката беше подкрепена основно от десните партии, а левите формации, както и ООН разкритикуваха новия закон.
Според него, след подаването на молба за убежище в Дания, мигрантите ще бъдат прехвърляни в приемен център в страна извън ЕС. Изключения ще се правят само в редки случаи, например при тежко заболяване.
„Искаме да прекратим практиката Дания и ЕС да харчат огромни средства за обработването на молбите на стотици хиляди кандидати за убежище, от които половината дори не са никакви бежанци. Освен това милиони хора нямат пари, за да плащат на трафиканти за прехвърлянето им в Европа“, казва датският министър за чужденците и интеграцията Матиас Тесфай.
В бъдеще Дания ще приема още по-малко бежанци, отколкото досега. През 2020 година тя е допуснала едва 1500 души – в пъти по-малко, отколкото в пика на бежанската вълна през 2015 година, когато страната прие 20 000 бежанци. Неотдавна министър Тесфай формулира така поставената цел: „Скоро вече съвсем никакви бежанци“.
„Харчим много пари за хора, които изобщо нямат нужда от закрила. Това е лудост“, казва той. „Накрая ги екстрадираме – ако въобще имаме този късмет. Дотогава те живеят в център за репатриране, където издръжката на един човек излиза 40 000 евро годишно.“
Все още правителството не казва коя страна извън ЕС има предвид като подходящ партньор по въпроса за бежанците. Тя ще трябва да обработва молбите за убежище и след това да осигури закрила на нуждаещите се. Знае се само, че са водени разговори с Египет, Тунис, Руанда, Етиопия и още няколко страни, по информация на вестник „Юландс постен“. Приемните центрове в чужбина ще се финансират от Дания, но ще се администрират от съответната страна-домакин. Ако молбата за убежище на даден кандидат-бежанец бъде отхвърлена, той ще трябва да напусне третата страна. При положителен отговор кандидатът за убежище ще има право да остане в чуждата страна, но не и да замине за Дания.
Сред критиците на новия закон е и ляволибералната датска партия Radikale Venstre. Нейният говорител по въпросите на интеграцията Кристиан Хегард заяви, че законът не променя с нищо „нечовешкото в нашата система за даване на убежище: това, че трафиканти печелят огромни суми от хора, които рискуват живота си, прекосявайки Средиземно море“. Той добавя, че новата мярка няма да спре хората да опитват.
Мартин Лемберг-Педерсен, доцент в Копенхагенския университет и експерт по миграционните въпроси, смята, че ще мине доста време, докато новият закон започне да се прилага, тъй като засега няма изгледи за намирането на партньорска държава. Но този закон представлява най-радикалната промяна в миграционната политика на Дания от много години насам, добавя той. „Тази законодателна инициатива е значително по-радикална мярка от всичко, което предлагаха датските десни популисти, когато подкрепяха предишното либерал-консервативно правителство на страната. Социалдемократите ги надминаха.“
