С началото на учебната година европейските учители отново повдигат въпроса за ниските възнаграждения и хроничния недостиг на кадри. Заплатите на учителите и директорите са най-големият разход в образователната система, а в много държави все пак не отговарят на квалификацията им. Според някои европейски организации началните учителски заплати са с около 40% по-ниски от тези на други специалисти с висше образование.
Какво показват европейските данни
Според Eurydice през учебната 2024/2025 г. Люксембург плаща най-високите учителски заплати в ЕС: между 55 000 и 62 000 евро в началото на кариерата и между 97 000 и 109 000 евро на върха ѝ. Следват Нидерландия и Германия. В края на класацията по максимални заплати са Словакия, Чехия и Унгария, където таванът е между 18 000 и 27 000 евро годишно. Най-ниски са началните заплати в Гърция и Словакия, до 17 000 евро.
Според данните за 2026 г. най-високи средни брутни годишни възнаграждения получават учителите в Дания (74 086 евро), Исландия (73 752 евро) и Ирландия (69 747 евро). В долната част са Словакия, Румъния, Латвия, Гърция и Турция, с между 18 669 и 22 936 евро. България също е на дъното на тази класация.
Кариерното развитие е друг проблем. В 11 държави от ЕС на учителите им трябват между 31 и 40 години, за да стигнат върха на кариерата си, докато в Дания и Финландия това може да стане за до 10 години. Според изследване на ОИСР от 2025 г., цитирано от Euronews, по-доброто заплащане може да допринася и за по-добри учебни резултати.
Не само българските учители изостават. В пет държави от ЕС заплатите не са настигнали поскъпването на живота. Във Франция те са намалели с 0,61% в реално изражение между 2023/2024 и 2024/2025 г. За последната година с инфлацията губят още Румъния, Словакия, Италия и френската общност в Белгия.
Къде сме ние
От 1 януари 2026 г. минималната основна брутна месечна заплата е 1 144,05 евро за учител, 1 180,01 евро за старши учител и 1 225,64 евро за главен учител. За начален учител това прави 13 728,60 евро годишно, преди добавките за стаж, класно ръководство, квалификационна степен и други дейности.
По данни на МОН средната брутна работна заплата на учителите е приблизително 1 565 евро месечно, или 18 786 евро годишно. НСИ отчита средна брутна годишна заплата за страната от 15 972,25 евро през 2025 г. (1 331,02 евро месечно). Така заплатата на педагогическите специалисти е около 110,2% от средната за страната, а в училищата около 112,0%. По последните съпоставими данни за 2026 г. средната учителска заплата е под 108,0%. Това е далеч под ориентира от 125%, договорен в КТД и често обещаван от управляващите от Прогресивна България.
Училището не е изборна секция
Синдикатът критикува и практиката след избори денят да е неучебен, но присъствен. Това е трудно за организиране при затворени заради изборите класни стаи, а директорите и учителите се оказват в роля на екскурзоводи, аниматори и охранители. Според СО „Подкрепа“ училищните сгради трябва да спрат да се използват за избори и квартални събирания, защото са място за образование и възпитание.
Исканията на синдиката
- Денят 26.10.2026 г. да бъде неучебен и неприсъствен за учениците.
- Училищните сгради да не се използват за изборни секции в учебно време.
- Ясен бюджет за 2027 г. с увеличение на учителските заплати и на средствата за образование.
„За съжаление принадената стойност на българското образование вече не се измерва спрямо качеството на образованието и резултатите на учениците, а според неговата стойност като безплатна социална услуга“, подчертава д-р Юлиян Петров. Заради липсата на яснота за бюджет 2027 Синдикат „Образование“ започва проверка на стачната и протестна готовност.
д-р Юлиян Петров, председател на СО „Подкрепа“, гр. София, 12.10.2026 г.
