Към края на 2020 година 41% от произведената в България електроенергия е от ядрени реактори. По този показател страната ни е на трето място в ЕС. Останалите най-силно зависими от ядрената енергия в общността са Франция (67% от енергийния микс), Унгария (46%) и Белгия (39%).

Общо 13 държави в ЕС развиват ядрена енергетика и през 2020 г. са произвели 683 тераватчаса електроенергия от реакторите си. Произведената в България електроенергия от единствената ни ядрена централа достига 16,6 тераватчаса.

В периода 1990 – 2020 г. има две противоположни тенденции в ЕС по отношение на развитието на ядрената енергетика. До 2004 г. има непрекъснат ръст на произведената електроенергия, когато в експлоатация влизат все повече реактори и делът на ядрените централи в микса е почти 27%. След това страните започват да се отказват от ядрената енергетика и през 2020 г. произведената от реакторите електроенергия е едва 24,6%.

Най-съществено е намалението в Германия – с 61,5% спрямо 2006 г. В края на тази година страната ще затвори и последните си 3 ядрени централи. Към края на 2020 г. германските ядрени реактори са произвели 9,4% от цялата „ядрена“ електроенергия в ЕС.

Лидер на ядрената енергетика в общността е Франция, която произвежда малко над половината (51,8%) електроенергия от ядрени централи. Но и тя през последните години спира реактори и намалява производството с малко над 21% от 2006 г. насам.

Данните показват, че съществен спад има сред водещите производители на електроенергия от ядрени централи в ЕС. Производството намалява още в Швеция (26,5%) и Испания (3%), както и в Белгия (26,2%) и Словакия (14,3%).

Франция, Германия, Швеция и Испания заедно произвеждат към 77% от цялата „ядрена“ електроенергия в общността към 2020 г.

През периода 2006 – 2020 г. в 6 държави от ЕС има ръст на произведената енергия.

• Румъния – 104%, страната пусна в експлоатация първия си реактор през 1996 г.;
• Унгария – 19,3%,
• Нидерландия – 17,8%,
• Чехия – 15,3%,
• Словения – 14,5%,
• Финландия – 1,7%.

ЧЕЗ България