Здравейте!
Ще разкажа моята вчерашна история и премеждия в Спешен кабинет, Сандански
Историята е следната:
От два дни не се чувствах добре – стягане между гърдите, болки, нямах въздух. Вдишвах до едно положение и после – край! Вдигнах еднократно температура 38 градуса. Мислех си, явно от напрежението, стреса, защото нямах никакви други оплаквания – нито кашлица, секрет на носа и прочие, което да ме накара да се усъмня, че ми има нещо.
Тръгвам с мъжа ми, а съм вече в почти безпомощно състояние. Бях много зле, почти никакъв въздух, дииях с малки глътки въздух и с по-учестено дишане, температура 39 градуса. И обикалям града, за да търся доктор, който може да ми помогне.
Личният ми лекар е бил първа смяна, нямаше как да отида до него. Реших първо да намина през Поликлиниката. Часът е 18:00. Прочитам, че дежурният кабинет не работи през седмицата, а само в събота и неделя. (Разбира се, нямаме право да се разболяваме през седмицата, забранено е!) може само в събота или неделя, при това – само в определен час. Даже ще имаш и бонус (музика, цигарен дим и лек полъх на алкохол).
Та така, дежурен кабинет няма, лабораторията затвори (поне една кръвна картина да си направя).
И тръгвам за спешен кабинет.
Смях…
Влизам, поздравявам, а те ме гледат и мълчат.
Една сестра, която гледа в компютъра, изобщо не се обърна към мен. И те като не говорят, аз реших да говоря, да кажа все пак за какво съм дошла, какво ми е.
Описва всички симптоми, които вече изредих. Смешно им стана. Посъветваха ме де отида при личния лекар, нали за това ги имаме тези лични лекари, те нищо не могат да направят.
Все пак ми чу гърдите, каза, че съм чиста и нищо ми няма, а аз – плачеща, без въздух, трепереща пред тях с 39 градуса температура.
„Вземи си“, казва, „някакво сиропче за кашлица (кашлица нямам) и там каквото си пиеш за температура“.
Казвам: „Добре! Защо като нищо ми няма толкова висока температура и тази болка от какво може да е?“
Той рече, че явно има някакво възпаление. Нито да ми измерят кръвно, нито температура, поне да ме насочат към някакви изследвания да си пусна.
Грубото отношение и това че все едно съм им влязла в къщата, няма да го коментирам.
Решавам на моя глава да пусна в лабораторията, която е в болницата, една кръвна картина и едно ЦРП. Влизам плачеща в лабораторията, без въздух, питат отново какво ми е. Казах им какво е станало в Спешния кабинет. Жената ми обясни, че сега – ако не са добре изследванията, да се върна пак до тях и да им ги покажа.
Идва жената, дава ми изследванията и казва, че не са добре изследванията, върнете се до тях или звъннете на личния лекар.
И така…
Намерих доктор, прегледа ме, видя изследванията. Заключението му: силна белодробна инфекция.
Ясно е, че всеки има личен лекар, но извън тяхното работно време нали имаме и Спешен кабинет, нали те са там, за да ни помогнат, когато сме зле?!?
Трябваше да съм на носилка, за да ми се обърне внимание???
Да се самолекувам???
Да си самоназначавам изследвания???
Стига вече!!!
Не е за първи път!!!
Писна ми!!!
Докога!?!
