„Югозападна болница“ има потенциал за растеж чрез по-добра кадрова политика и внедряване на технологии, като може да използва предимството си на регионално разположен, гъвкав и социално ориентиран доставчик на здравни услуги.
Предложената концепция за развитие на „МБАЛ Югозападна болница“ е насочена към устойчиво, балансирано и иновативно управление, което обединява финансовата стабилност и социалната мисия на лечебното заведение.
Управителят, притежаващ качествата на здравен и финансов мениджър, ще гарантира ефективно използване на ресурсите, качествена медицинска грижа и дългосрочна стабилност в интерес на пациентите и обществото.
Това е заключението в документа „Концепция за развитие на „Многопрофилна болница за активно лечение Югозападна болница“, написана от Вилизар Чупетловски – доктор по научната специалност “Финанси, парично обращение, кредит и застраховка” и кандидат за длъжността управител на МБАЛ „Югозападна болница“ ООД.
Това е първото от три кратки интервюта.
- Защо МБАЛ „Югозападна болница“ е толкова важна за града ни?
Здравната система в България е изградена така, че да осигури достъп до медицинска помощ във всяка част на страната – чрез мрежа от държавни и общински лечебни заведения, разпределени по области и общини. Държавните болници, разположени в областните градове, предлагат както многопрофилна, така и специализирана помощ, докато общинските болници поемат грижата за хората в по-малките населени места и обслужват и близките села и отдалечени райони. Именно в тази система местната болница има ключова роля. Важността й е най-вече изразена в нейното местоположение. Големите общини обезпечават населението си и прилежащите по-малки населени места, чрез широк спектър от медицински услуги, предлаган от общинските лечебни заведения. Държавното и частното здравеопазване също имат своето място в здравната система, но примерите показват позиционирането им в райони с обширен кръг от пациенти.
- На какво се доверяваме повече днес – на името на конкретен лекар или на голямата, модерна болница?
Практиката показва, че изборът между двете е различен в отделните нива на здравна грижа. При оценка на медицински услуги в условията на общинско здравеопазване, пациентите търсят сигурност и доверие, което често съпътствано с познаването и мненията за конкретен лекар. Промените в перспективите, свързани с човешкия живот и здраве, са довели до това защитата на живота да бъде призната за най-висшето благо и най-големият дар, предлаган на човека. Обществото повери тази задача на публичната власт. Доказано хората, потребяващи здравни услуги са по-слабо информирани от предлагащите такива, което предполага нуждата от високо ниво на доверие у лекаря.
- Как да върнем младите лекари и медицински сестри в нашия град? Има ли начин да ги убедим, че тук имат бъдеще, вместо да заминават за чужбина или столицата?
Младите медицински специалисти търсят не само добро заплащане, а цялостна среда, в която да се развиват – професионално и лично. Местната болница може да бъде много добро място за старт и развитие – тук младите лекари и сестри имат по-голям шанс да придобият практически опит, да поемат отговорност и да виждат реалния резултат от труда си. Това е нещо, което често липсва в по-големите структури, където те остават в по-тясна роля. В основата на справянето с проблема с кадрите е личността. Проблемът с младите специалисти и лекари не е нито на местно, нито на държавно, а е на европейско ниво и изисква конкретен подход. Нека разграничим лекарите от медицинските сестри. Според данните от Здравния профил на страната и наличната информация, България има недостиг в броя дипломирани медицински сестри (през 2021 г. те са 4.4 на 1000 души, като средния брой за ЕС е 8.5). Спрямо този проблем решението следва да е насочено в тази посока – увеличение на интереса към специалността и съвместни трайни инициативи с държавни университети. Относно лекарите данните показват, че са същия период дипломираните лекари в страната са над средното равнище за ЕС. Важното уточнение, че над 50% от студентите, избиращи България за обучение са чужденци. Подходът тук е привличането на млади лекари непосредствено след тяхното приключване на обучението в страната. Това вече не е само теория, а реалност, която виждаме на практика. Един много ясен пример е МБАЛ „Рахила Ангелова“ в Перник, където бяха привлечени лекари от различни държави. Благодарение на тях цели отделения, които са били на ръба да затворят, продължават да функционират и да обслужват пациенти. Това показва нещо важно – че когато има възможност за работа, подкрепяща среда и шанс за развитие, лекарите идват и остават, независимо откъде са. Част от чуждестранните лекари избират по-малки градове именно заради подкрепата от страна на колегите и пациентите.
