Близо една трета от децата на 7-годишна възраст в България са с наднормено тегло. 15% от учениците в първи клас са със затлъстяване, а близо 5% са с тежка степен на затлъстяване. Това сочи изследване за затлъстяването сред първокласниците в България, което Министерството на здравеопазването и Националният център по обществено здраве и анализи (НЦОЗА) представиха днес, предаде БТА.
България се нарежда на трето място по относителен дял на затлъстяване сред децата на 7-годишна възраст от 27 държави, като преди България са Гърция и Малта. Нивата при момчетата са по-високи спрямо тези при момичетата. Анализът се основава на данни от около 3500 деца.
Според проучването всяко второ дете в България не консумира ежедневно пресни плодове и зеленчуци, като едва 3% от децата приемат препоръчваните пет или повече порции дневно плодове и/или зеленчуци, отчитат експертите. Освен това всяко седмо дете не закусва всеки ден, а всяко второ дете консумира по-често от три дни седмично храни и напитки, подсладени със захар. Сред негативните тенденции е и това, че всяко четвърто дете консумира солени снаксове по-често от три дни седмично, а всяко трето дете прекарва пред екран два часа всеки ден. Друг негативен фактор е, че всяко шесто дете спи под девет часа на ден.
Сравнителният анализ на данните, събрани в рамките на инициативата в последните 15 години (2008 – 2023), показва, че тежкостепенното затлъстяване при момчетата на 7-годишна възраст устойчиво нараства, което го превръща в нов значим проблем на общественото здраве. Наблюдава се значително, близо двукратно нарастване на относителния дял на първокласниците с рисковото централно (абдоминално) затлъстяване – от 11.9% през 2008 г. на 20.4% през 2023 г., сочат още данните.
Родителите подценяват проблема
В селата сред първокласниците относителният дял на наднормено тегло (включва затлъстяване) се увеличава от 21.6% на 31.5%. Децата от семейства, в които и двамата родители са със затлъстяване, имат двукратно повишен риск за наднормено тегло, трикратно за затлъстяване и четирикратно за тежкостепенно затлъстяване спрямо децата, при които няма родител със затлъстяване, предупреждават здравните специалисти.
| Родителите силно подценяват хранителния статус на децата със свръхтегло и затлъстяване. Около 80% от родителите на деца със свръхтегло и около 30% от родителите на деца със затлъстяване определят теглото на децата си като нормално, показва проучването. |
Въпреки негативните тенденции се отчита положителна промяна в честотата на консумация на ключови в борбата с детското затлъстяване групи храни и напитки. Приемът на пресни плодове ежедневно се е повишил от 27.4% на 51.9%, а на зеленчуци от 24% на 48.3% за 15 години. Има спад в консумацията на безалкохолни напитки със захар, солени снаксове и сладкарски изделия. Подобряват се значително и предлаганите храни и напитки на територията на училищата, включително намалява относителният дял на рекламирането на високоенергийни храни и напитки в учебните заведения. Експертите обаче коментираха, че е нужда още работа. Те считат, че трябва да се подобри профилактиката при децата, да се повиши информираността на родителите.
Децата се интересуват от здравословно хранене, но не знаят много за него
Бавно, но сигурно се повишават нивата на затлъстяване, коментира консултантът на здравното министерство по „Хранене и диететика“ проф. д-р Веселка Дулева. Наднорменото тегло и затлъстяването крият рискове от заболявания при децата, подчерта тя. Опитваме се със законодателни дейности, с наредби и с работа на регионалните здравни инспекции да повишаваме информираността, но явно това не е достатъчно, посочи тя.
Служебният заместник-министър на здравеопазването Добромира Карева напомни, че затлъстяването се приема за тиха епидемия сред децата. Участието в периода от 2008 до 2023 г. на България в инициативата на Световната здравна организация за наблюдение на затлъстяването при децата играе важна роля като средство за оценка на хранителния статус на 7-годишните, коментира тя.
